Хърватска писателка издавана у нас едновременно със световната премиера на последния й роман

|
Българското издание на “Басни за комунизма” е световна премиера на книгата на Славенка Дракулич – един от най-превежданите и издавани хърватски автори – която излиза едновременно с това в Швеция, Хърватия, Словакия и Великобритания.
 
За книгата

Комунизъм – какво е това? Религия? Производител на автомобили?

На тези и още редица други въпроси отговарят героите на “Басни за комунизма” – мишката, която живее в Музея на комунизма в Прага, къртицата, която изследва “Легедната за Берлинската стена”, котката на генерал Ярузелски, папагалът на Тито, бездомното куче от Букурещ – интригуващи свидетели на историята на Източна Европа от не съвсем далечното минало.
За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение – и именно тази им особеност авторката активира, за да открои различните аспекти и детайли на живота при социализма, същевременно заема на “разказвачите” и фокусираното човешко зрение, както и собствената си проницателност и острота на погледа. Дракулич е и великолепен разказвач, историите й са изключително увлекателни и интригуващи. Като всеки добър разказвач тя отваря повече от една гледна точка, провокира да погледнем нещата от различен ъгъл и да съпоставим различни представи – еднакво убедителни в аргументацията си.
”Басни за комунизма” избягва обичайните грехове, в които биват обвинявани авторите, пишещи за периода – едностранчивост, повърхностност, морализаторство или преподреждане на клишета.
“Басни за комунизма” на Славенка Дракулич не отговаря на тясното определение за басня – “кратко произведение, в което се осмиват хора, олицетворени от животни, и което свършва с поука.” Тук животните (домашни, диви и екзотични) са не толкова действащи лица, колкото разказвачи, свидетели и носители на различна перспектива. За осмиване и дума не може да става, в частта с поуката нещата също не вървят: Дракулич не поучава, не сочи с пръст, не заклеймява, напротив изгражда сложната, изпълнена с подмоли история на близкото минало, при това с добре премерена ирония и великолепен хумор. Успява също да стигне до “най-важните неща за комунизма – невидимите. До оттенъците на сивото”
 
За автора и преводача



Славенка Дракулич е хърватска писателка и публицистка, един от най-издаваните съвременни хърватски автори. Родена е в Риека през 1949 г. Завършва сравнителна литература и социология в университета в Загреб, работи за изданията "Старт" и "Данас". Емигрира от Хърватия заради екстремния национализъм в новосъздадената държава.

Автор е на пет романа: „Холограми на страха”, „Мраморна кожа”, „Вкус на мъж”, „С. – Един роман за балканите” и „Фрида или за болката”, а също и на четири книги с есета и документалистика („Как преживяхме комунизма и дори се смяхме”, „Балкан експрес”, „Кафе Европа” и „Те не биха сгазили и мравка – военни престъпници на съд в Хага”). Творбите й са преведени на повече от двадесет езика. Работи като журналист, нейни есета са публикувани в The New Republic, The New York Times Magazine and The New York Review Of Books. Сътрудник е на Süddeutsche Zeitung (Германия), Internazionale (Италия), The Guardian (Великобритания), The Nation (САЩ).

В редица свои статии, есета и художествени текстове проблематизира войната в бивша Югославия, хърватския национализъм и процеса срещу сръбските военнопрестъпници.

Дракулич е ауреат на множество отличия и награди, включително на наградата „За Европейско разбиране” на Панаира на книгата в Лайпциг през 2004 година. Доктор хонорис кауза на Благоевградския университет.

През 2007 романът й "Фрида или за болката" за мексиканската художничка Фрида Кало получава наградата за най-добър роман на годината в Хърватия.

Книгите й са преведени на над 20 езика. В момента живее в Стокхолм, Швеция, и в Загреб, Хърватия

 
Таня Папазова има математическо и инженерно образование от Математическа гимназия в Пловдив и Технически университет в София. Работи в Американския университет в България, Благоевград, от 1996 г. Координира акредитацията на университета. Отговаря за съпоставимостта между българската и американската образователни системи и за връзките с държавните образователни институции. Следи и превежда за американското ръководство на университета законодателството в сферата на образованието.

„Басни за комунизма” е първият й художествен превод.
 

По материали на ИК "Жанет 45"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *