“Цар Шушумига” е гостуващо представление на пазарджишкия театър в “Сфумато”

|
На 23 ноември, вторник, от 19 ч. на сцената на Театрална работилница “Сфумато” гостува "Цар Шушумига" от Константин Илиев, постановка на Катя Петрова. Музиката към спектакъла е последната работа на Румен Тосков - Рупето.
Спектакълът е на Драматично-куклен театър “К. Величков”
Пазарджик.
Участват актьорите: ЗАХАРИНКА ТЕРЗИЕВА, ИРИНА АНДРЕЕВА, ДИАНА ДОСЕВА, ДОБРИН ДОСЕВ, ТОДОР КАЙКОВ, ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ, ГРОЗДАН ДАСКАЛОВ, ТОДОР ТАНЧЕВ, ЧАВДАР БОЗАДЖИЕВ, АЛЕКСАНДЪР БРАТОЕВ, ВЕСЕЛИН МИШЕВ



Пиесата е написана през паметната 1968 г. Това е първата и сценична реализация. За нея Леон Даниел пише:
"Цар Шушумига" е като че ли е отправната точка, от която Константин Илиев тръгва към другите си пиеси и става летописец на разпада, на социалния, нравствен... всякакъв разпад, в който като риби в омаслена вода са длъжни да живеят невинни хора."
Леон Даниел, “Летописец на безвремието “, Предговор към “Пиеси” на К. Илиев, 1995

Из програмата за спектакъла:

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

Имало едно време един режисьор. Той казал на един автор: “Ти защо не вземеш да напишеш една куклена пиеса. Трябва ми куклена пиеса.” Авторът първо отказал. Той никога не бил писал за кукли. Как така сега - кукли? Само че светът по това време повече от всякога приличал на театър. В Париж студентите си играели на революция. В Америка момчетата и момичетата си играели на цветя. В Прага някой си Дубчек си играел на демокрация. Около Чехословакия други едни пък се канели да си поиграят на войници. И авторът написал пиеса. Децата, че трябва да се забавляват, трябва, мислел си той, но нали в театъра ги придружават възрастни. Нека се забавляват и те. Много забавно му се струвало на него, как по това време един дългонос човек от едно село край София си играел на цар. Докато четели новата пиеса, режисьорът и авторът много се смели. После вече, без да се смеят, я затворили в едно чекмедже. Работата била там, че през същата тази година авторът бил написал друга една - тя пък само за възрастни. На нея актьорите в Бургас също много се смели и директорът пуснал заповед как да си разпределят ролите. След което обаче, авторът бил повикан в София при едни чичковци и лели от тези, дето много обичали да седят зад бюрата си и да гледат сърдито. Те хич не се смели, ами дружно му се заканили с пръст и му посочили вратата. Двайсет и две години по-късно куклената пиеса била извадена от чекмеджето. Само че сега вече не било време за театър, било време за митинги. След още двайсет години една режисьорка и една художничка, които отлично се разбирали с куклите, прочели забравения текст. И в Пазарджик той за първи път стигнал до сцена.
Режисьорът, който си поръчал навремето куклената пиеса, се казвал Любен Гройс. Заглавието е “Цар Шушумига”. Авторът си е авторът. А пък годината била хиляда деветстотин шейсет и осма.
 

По материали на Театър "София"





Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *