Цветни спомени за брястовете

|
“Панахида за брястовете. Екологичен сюжет” е заглавието на изложбата на Неделчо Нанев, подредена в бургаската галерия “Богориди”.
Неделчо Нанев дълги години преподава науката за цветовете на своите студенти в Художествената академия в София и сега с взискателност и прецизност си позволява да експериментира на воля. Бял лист, вода и трите основни цвята - жълт, червен и син е началото на всяка картина.

Темата за брястовете го е вълнувала отдавна. Авторът обича дърветата и се отнася към тях като с живи същества. Още от 70-те години на миналия век започва да ги рисува. Наблюдава десетилетия наред как постепенно природата загива, унищожавана от нехайството на човека. Негов приятел го завежда край с. Кремиковци, за да види умирането на цяла гора от брястове. Изсъхнали клони, приличащи на ръце, протегнати за помощ. Обелена кора като смъкната жива кожа. Оголен бял дънер като кости на мъртвото дърво, а корените - все още впити в земята, която го държи изправено.

От тези спомени са родени картини. И всичко в тях е пречупено от размиването на багрите и нюансите на цветовата дъга.

Художникът е създал внушението за красотата и на мъртвите дървета. Тоналността е подчертано експресионистична. Преливането на цветовете един в друг раждат неповторимо усещане за уникалност на всяка картина. Сякаш художникът, водата и трите цвята са участвали в игра, от която се ражда нещо ново.

Картините приличат на лабиринт от дървета. Акварелна бродерия на един и същ мотив бряствете, но обагрени ту в червено от залеза, ту в синьо и жълто от скритата в клоните на дърветата луна. Една невероятна, завършена колекция. Цветна мозайка, родена от ръката на художника, с участието на водата и цветовете.

Изложбата е сякаш напомняне към всички нас, че природата трябва да се пази и съхранява за идните поколения непокътната, за да не изчезне красотата и хармонията.

Богата и разностранна е творческата биография на Неделчо Нанев. Той избира рисуването за своя житейска съдба и през 1949-1952 г. учи сценография при проф. Иван Пенков и живопис при проф. Ненко Балкански в Художествената академия-София. По-късно продължава в Москва във Всесъюзния институт за кинематография при проф. Г.М.Шагал и филмова декорация при проф. Дубровски-Ешке и проф. Шпинел.

За художника киното е едно любимо предизвикателство. Става художник и постановчик на филмите “Любимец 13”, “Крадецът на праскови”, “Бъди щастлива Ани”, “Първият куриер”, “Иван Шишман” и др.

Режисьор и оператор на 52 документални филма и 48 изкуствоведчески.

От 1971 до 1974 година преподава рисуване и живопис в Алжир и ВИИ “Н. Павлович”- София. Избран е за почетен член на Съюза на алжирските художници. Судан е другата страна в която Неделчо Нанев живее и работи от няколко години. Пустинята Сахара го привлича непрекъснато и той навлиза дълбоко в нея, за да я опознае отблизо. Експериментира с картини от пясък.

Участва в много общи национални и международни изложби във Франция, Полша, Алжир, Монголия, Нигерия, Германия, страните от бившата СССР.

През 1964 г. прави изложба “Судан – земя и хора”, по-късно - “Историко–биографична изложба” и през 1983 г.- “Патина на времето”.

През 2005 г. в галерия “Българи” включва около 40 от най-ранните си пейзажи. В циклите „Стара София“, „Българските манастири“ и „Възрожденските градове“ се откриват темите, които са вълнували художника през целия му творчески период.

Самостоятелните изложби на Неделчо Нанев винаги имат тематично съдържание, а пейзажът в картините – историко-национален характер.

Изложбата, която показва в Бургас е нов етап, успешен експеримент в творческото му развитие. Тя е открита до 15 май 2008 г. Картините са рисувани в село Черноморец и са посветени на съпругата на Нанев, скоро починала от рак.
 

Соня Кехлибарева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *