Целият Шекспир за по-малко от два часа

|
Верен на стремежа си към качество и авангардизъм, Театър 199 поднася поредната си провокация – пиесата “Уилям Шекспир. Пълни съчинения” от Джес Борджисън, Адам Лонг и Даниъл Сингър.
Обикновено драматурзите подхождат към респектиращото наследство на страдфордския гений тъй както таралежите правят любов – извънредно предпазливо, - а ореолът му на емблематичен класик (за когото всички говорят, но малцина са чели) се бетонира ежегодно от писанията на безброй ученици, студенти, литератори и всякакви –лози. Както казва Булгаков обаче, пред класиката не бива да се пълзи на колене – и именно този подход са възприели тримата веселяци Борджисън, Лонг и Сингър. Инжектираният им с конски дози хумор, ирония, фарс, бурлеска, пародия и абсурдизъм текст е образец на постмодерно мислене и отношение към класиката и успява да комуникира на множество нива с публиката – нещо от изключителна важност за всяко произведение на изкуството, но особено за театъра, където непосредственият контакт с аудиторията е жизненоважен. Пиесата би представлявала интерес както за заклетите шекспиромани (стига да не страдат от тесногръдие и да изповядват гореспоменатата мисъл на Булгаков), така и за тийнейджърите-аналфабети, чиято представа за великия драматург се изчерпва с две-три заглавия, дочути в часа по литература. А в крайна сметка авторът на “Макбет” и “Крал Лир” е писал за онези нещица, които винаги ще ни вълнуват, независимо дали си го признаваме, или не – секс, убийства, любов, омраза, чест, завист, пари, идиоти, алкохолици и светци. Жанровото многообразие на спектакъла респектира (похватите, представящи различните аспекти от творчеството на Шекспир, са най-различни и включват всевъзможни арт-форми от класически монолози до кавъри на всеизвестни поп песни), а разчупената структура (включваща много импровизации и интеракция с публиката) дава възможност на Атанас Атанасов, Георги Спасов и Петър Калчев да заблестят с цялата си светлина. За съжаление режисьорът Съни Сънински се е изкушил да се включи във всеобщия медиен лай срещу един уж имагинерен индивид, “Вучков от София”, както той го нарича, което помрачава удоволствието от спектакъла, но, какво да се прави, никой не е съвършен. Дори и Шекспир.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *