Чик Кърия и Бела Флек – блуграс джаз?

|
Съвместното турне на звездния дует Кърия – Флек остави своя отпечатък и върху България на 6 ноември в зала 1 на НДК. Банджо корифеят Бела Флек и легендарният пианист Чик Кърия представиха съвместния си албум "The Enchantment" в рамките на тазгодишното издания на фестивала "Мюзик Джем".
Сред наситената с всякакви концерти есен (матираща потребителския портфейл) това бе по-скоро камерно изпълнение на двамата джаз благородника, поднесено в почти неформална обстановка и непрекъснати шеги с публиката.
Като изпълнител и творец, Чик Кърия заема специално място в Легендарния Джаз Ръшмор. Един от най-виртуозните и влиятелни джаз пианисти на нашето време (заедно с Хърби Хенкок и Кийт Джарет), Чик е дал началото на немалко течения и "срещу-течения" в модерния джаз с акорд от магическите си пръсти.
След като през 1968 заменя Хърби Хенкок в групата на Майлс Дейвис, Чик участва (заедно с гостувалия наскоро у нас Били Кобам) в създаването на албуми като "In a silent way" и "Bitches Brew", дали началото на фюжъна и изнесли експерименталния джаз в мейнстрийма, примесвайки го с фънк и рок. През турнетата с групата на Дейвис, Кърия си изгражда репутация на неповторим звуков експериментатор. Импровизираните "дуели" между него и Кийт Джарет на сцената на Fillmore East от концерта "Black Beauty" (1970 г.) са исторически къс музикален екстремизъм.
Разнообразният му творчески път изследва дебрите на зловещата експеримална фрий джаз форма с формацията "Съркъл" с Дейв Холанд, Бари Алтшул и геният-мултиинструменталист Антъни Бракстън, преминава през виртуозната фюжън – поп формация "Return to forever", заедно с неповторимите Стенли Кларк, Ал Ди Меола, Джо Фарел и Айрто Морейра, също и две различни акустични и електрически банди.
Сам по себе си Чик Кърия е монумент в историята на музиката, пример за вечен експериментатор и извънземен виртуоз, вдъхновител на цели поколения джазмени и един от най-самобитните и значими музиканти на нашето време.
За съжаление времената на експериментите сякаш безвъзвратно отминаха и за артисти като него, които отдавна са се доказали във всички възможни поприща и са превзели всички възможни върхове (включително измислените от тях), излизането пред публика сякаш не представлява никакво предизвикателство.
Макар и дуетите на Чик с ксилофониста Гари Бъртън през 70-те години на миналия век да звучаха приятно за ухото, то новият му експеримент с банджо-виртуоза Бела Флек е меко казано спорен.
Камерните композиции, носещи повече полъх на майсторски каприз, отколкото на музикално удоволствие или импулс, не са нищо повече от "посвирване на двама титани"
Нежните вълни на вълшебното соло пиано на Чик чисто и просто не се връзват със задъханите банджо импровизации на Бела Флек.
При все че в групата си "Флектоунс", Флек успява да създаде отличим и интелигентен звук с леко саркастичен привкус (тип саундтрак от филм на Джим Джармуш), комбинирайки своето банджо с магнетичния бас на Виктор Вуутен и отвързания сакс на Джеф Кофин, то дуетът му с Кърия (когото той посочва като свой основен музикален вдъхновител) оставя чувство на неудовлетворение у слушателя.
Въпреки няколкото музикални проблясъци (предимно когато всеки от артистите импровизираше самостоятелно на инструмента си), живото представяне на дуетния албум бе доста незадоволително, имайки предвид класата на музикантите (особено на Чик). Вярно е, че големият артист може да си позволи да експериментира както, където и с каквото си иска, но на нас, които сме го чакали толкова години, това не ни стига.
Концертът продължи повече от два часа, с 20-минутен антракт и бе завършен, както и започна – с шега.
"Стига си се мотал, Чик. Дай да приключваме, че полетът ни утре е рано-рано."
Така е. А нашият закъсня.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *