Чудният свят на Филипопол

|
Има книги, които са уютни още от корицата. Които са малко странни с онази непознатост и загадъчност на неизследвания докрай парк от детството, в който има още много потайни и любопитни кътчета за въображаеми светове и истински игри. И колкото и да са уютни, винаги остава нещо неуловимо в тях, нещо съвсем авторско, което не можем да припознаем като свое. И като че ли именно то прави очарованието и притегателната сила на книгата още по-големи.
Корицата на „Филипополски разкази” на Недялко Славов (ИК "Сиела, 2009) е примамлива, въпреки че е издържана само в неутрални цветове – бяло, черно (в лицето на две черни котки) и много нюанси на сиво. Една черно-бяла фотография на част от уличка в Стария Пловдив – такива, каквито си представят уличките там дори и хора, които не са ходили – точно ситуираща обстановката на случващото се между кориците й, без да са нужни много-много обяснения. Заслужава си да се отбележи това, защото една добре реализирана корица, която казва достатъчно, без да казва прекалено много, е чудесно постижение. Фотографията е дело на Неделиян Нешев, а оформлението на корицата – на Брайко Брайков.
На близо 130 страници са се разположили точно 30 разказа, които някак много приличат на корицата. Или по-скоро – тя на тях. А в същото време и контрастират. Защото цветовете в тях не са неутрални, а са ярки, живи и по много. Къси разкази за хора и места, въртящи се около центъра на техния свят – онзи Пловдив, който пресича живота, спомените и настоящето на автора. Примамлив, любопитен, понякога далечен, друг път толкова близък, че се усеща ароматът и се чуват шумовете му. Спокойно между редовете посядат на припек мъртвите, докато живите се щурат насам-натам. Преминава някой луд, музикант, хирург-тромпетист, статуя на починал скулптор. Човек, който изключва сетивата си, за да усети вселената в стръкче трева, и друг, който включва сетивата си, за да усети глобалната мрежа. Фалос, Дон Жуан и любопитен любовен триъгълник. Пианист, чул един-единствен път в живота си дъжда.
Но да се изброяват героите в тази книга няма смисъл. Всяка една отделна история, туптяща в собствения си ритъм, се вплита в общата цялост на сборника, за да изгради музиката на времето и мястото, в което Недялко Славов сякаш е приседнал под косите лъчи на залязващото лятно слънце, на някой топъл камък от стар зид, и с усмивка нарежда думите. Тази усмивка – някак многозначителна – е едновременно уютът и странността на книгата. Долавя се навсякъде и примамва да навлезеш още по-дълбоко в привидно лениво притихналите води на този свят, за да откриеш тайната й. В тази книга наистина може да се потъне – като в топли речни води, като в музика, като в прииждащи аромати на прашни чемшири и смокини. И независимо къде се чете, когато страниците й са разтворени, на това място винаги е Пловдив – такъв, какъвто е в авторовата география на сърцето.
 

"Филипополски разкази" на Недялко Славов можете да закупите от виртуална книжарница "Словото", както и от фирмените книжарници на издателство "Сиела".


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *