Чудото на любовта, чудото на брака

|
Театралният октомври започва с премиера в „Сълза и смях” (и ще продължи с водопад от премиери в столичните театри, претрупвайки програмата и смайвайки зрителя, предприел авантюрата да избере какво да гледа). Представянето на „Любов номер 2” започна с пресконференция вчера и продължава с първото представление пред публика тази вечер.
Пред журналистите режисьорът Ивайло Христов сподели, че определяната от драматурга Нийл Саймън като „романтична комедия” е разработена от екипа като „драматична история с чувство за хумор”. Историята за двама мъже и две жени и любовните им преживелици е леко съкратена, за да се вмести в изискванията на забързаното ни време и решена изцяло в стила на 70-те и диското.
Костюмите на Кирил Наумов обаче са почти като свалени от витрините на магазините в наши дни – за никого не е тайна откъде идва вдъхновението на дизайнерите за този и миналия сезон. Прическата на Кристина Янева, за сметка на това, е силно изненадваща, Бойка Велкова напомня леко за Бриджит Бардо, Стефан Спасов не предлага нищо особено, просто добър вкус, по отношение на облеклото, а Пламен Сираков е шеметен. За него обаче не говорим по отношение на костюмите.
Въпреки умелата на режисура на Ивайло Христов и диалога на Нийл Саймън, изключително подходящо наречен от Кремена Димитрова „вкусен”, постановката има своите пропадания. Като цяло е забавна и в същото време навеждаща на размисъл. Не е твърде дълга и не доскучава, концентрира се основно върху една тема, сценографията е добре изградена неразривна част от спектакъла. И най-вероятно ще се хареса на голяма част от публиката достатъчно дълго, за да се играе поне няколко сезона.
Можем да се надяваме, че останалото ще си дойде на мястото, докато „Любов номер 2” уляга, защото от квартета на сцената единствено Пламен Сираков изгражда пълнокръвен, достоверен образ, който без съпротива те убеждава в искреността си, в истинността си, в реалното си съществуване. Навлязъл е в ролята до такава степен, че вече е в изцяло свои води и всяка негова поява на сцената е радост за зрителя.
Кристина Янева се справя с превъплъщението си почти толкова гладко, като изключим един-два фалшиви мига, но Бойка Велкова на места хвърля в недоумение. Героинята й Джени Малоун е много по-естествена и истинска, когато говори по телефона с бившия си съпруг или с приятелката си Фей, отколкото в отношенията си в героя на Стефан Спасов. А именно тези сцени са важните – Нийл Саймън разравя потайните, необясними, нелогични селения на брака, пред-брака и след-брака, на любовта, граничеща с философията и лудостта.
Защото „Глава втора” – както е оригиналното заглавие на пиесата – е почти автобиографична за Нийл Саймън и разтърсващата любов, чиято загуба буквално те подлудява, не е ежедневие. Нито появата на втора, също толкова силна. Болката, борбата със самия себе си, със собствените си чувства, оплитащи и някой друг, възможните изходи и решения, типичните и нетипични пътища на брака – всичко това е интересно, необикновено, силно. И заслужава отдаване и интерпретация, възможно най-близа до съвършената.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *