Шок Рок

|
Американските законодатели Тайп Оу негатив (на полиоксидната готик амалгама) и Мерилин Менсън (на опитомената в MTV-стил шок гротеска) изнесоха впечатляващ спектакъл на родния стадион Академик в душната вечер на 3 юли.

Макар че започнаха докато слънцето още журеше покривите на обграждащите стадиона панелки (което поугаси истинското очарование на могъщото им сценично присъствие) Тайп Оу Негатив сбъднаха мечтата на мнозина, които бяха посетили четвърто юлския карнавал предимно заради тях.
„Изключително” е бледо определение за шоуто им. С безкомпромисно озвучаване и дяволски хъс, сред черна сцена, брандирана със запазената марка на обкръжения минус, светещ в радиоактивно зелено, Питър Стийл и компания бетонираха мрачната си слава с майсторство и душа, сътворявайки (мини) концерт, който ще се помни с години. Или, ако се съди по обещанието им – до скорошната солова визита.
За съжаление last minute offer - смяната на началния час на концерта (дежа вю от Мейдън), както и пропускателната цедка на входа, отлюспваща по човек и половина в минута, лиши мнозина от възможността да се насладят на шоуто на любимата си група, повечето не можеха да повярват, че „Негативните” са започнали още в рамките на работното време на цветарските магазини.
Защо Тайп Оу Негатив са велики е обширен, личен и риторичен въпрос, след шоуто им на „Академик” той има поне още десет отговора.
Чисто практическите изводи от тази вечер обаче са два:
- Обагрените в мрачни черни субстанции сонети не тангентират успешно с меката слънчева светлина.
- Трябва да има самостоятелен концерт на Тайп Оу. В субективен план аз започнах да го очаквам с огромно нетърпение и лют глад в момента, в който те слязоха от сцената.

Най-анти плейбой плейбоят сред тежките братя Питър Стийл, станал известен с исполинския си ръст, циклопския си гняв, ниския си глас, мрачните схващания за живота, вселената и всичко останало, ниската си (поне за пред хората) самооценка и с високото си достойнство, демонстрирано на страниците на списание Плейгърл – достоен подвъзглавничен аксесоар за тълпи метъл фенки, направо отвя публиката с емоционалното си пеене и осанка на истински фронтмен.

Българската публика показа нагледно какво означава обожание към култова група като не спря да скандира и крещи между песните. На парчето “We hate everyone” отвсякъде бликаше всенародна любов.
Подарени ни бяха „The prophet of doom”, „Christian woman”, дори малка заигравка със „Smoke on the water” на Пърпъл, „Come as you are” на Нирвана и „Iron Man” на основните вдъхновители Блек Сабат, която Питър небрежно надрънка на баса си.

Магичното изпълнение на „Love you to death” заблестя като малка черна замразена сълза в очите на истинските фенове. Впечатляващият вокален синхрон между Стийл и Кени Хики на „Black N1” и експлозивния финал оставиха без дъх мнозина, а ние въздъхнахме с наслада както подобава след изпълнение на една перфектна банда.

След 40-минутна подготовка, все още по светло, шок рок корифеят и герой на тийнейджърите Мерилин Менсън излезе на сцената сред облаци дим и кърваво-червена светлина. Публиката изригна при появата му, доказвайки, че Менсън има солидна фенска база у нас.

Макар звукът да не бе добре балансиран, гласът на Мерилин се чуваше отчетливо и бе в страхотна форма. Шоуто му - нагледна демонстрация на професионализъм и атракция, като псевдо-алтернативните юзър-френдли моменти се редуваха с изблици на истинска агресия и мощ, бетонирани с мощните ревове на Мерилин. Макар музиката, която Менсън твори в наши дни, да е далеч от класата на тежките и емблематични тави от средата на 90-те „Portrait of an American family” и „Antichrist Superstar”, той винаги ще си остане явление и във вселената на звуците, и в имиджмейкинга, както и в синдрома: „Как многопластовият грим и добре подбраните контактни лещи могат да превърнат приличния на брат-близнак на Джоуи Рамоун и скромен биограф на Алис Купър Браян Уорнър в доброто чудовище Мерилин Менсън, чиито записи родителите със стиснати уста подаряват на 13-годишните си чада за Коледа.”

Кавърите на „Sweet Dreams” (кои, по дяволите, бяха Юритмикс?) и „Tainted Love” (някога записвана ли е друга песен с това име?), изпълнени по изключителен начин, накараха публиката да полудее.
Хитът “Rock is Dead” oт тавата „Mechanical Animals”, включен и в саундтрака на Матрицата без съмнение бе гвоздеят на вечерта.
38 – годишният Менсън не спря да се движи, подскача и търкаля из сцената, за сметка на статичните си колеги, които почти не се забелязваха, докато вниманието на всички бе насочено към гримирания фронтмен.

В края на „Tainted Love” промъкнал се незнайно как през охраната фен успя да се покатери на сцената и да стисне идола си в крепка прегръдка, преди да бъде светкавично отнесен от окопитилите се гардове.

На бис Мерилин изстреля може би най-големия си хит от съдържателния период на творчеството си – горчиво-ироничната „The beautiful people” и слезе сред публиката под буря от конфети, придружаван плътно от огромния си асистент.
На финала бяхме лишени незнайно защо от традиционната „Nobodies”, но въпреки това „The beautiful people” остана логичният и ударен завършек на чудесното шоу.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *