Юбилеен концерт на Христо Граматиков

|
Под надслов “Брегове на времето” на 15 юни се проведе юбилейния концерт по случай 60 годишнината на поета, барда, преводача, актьора, инженера, автор на няколко десетки проекти и книги, компакт дискове и едно откритие в областта на химичните рационализации - Христо Граматиков.
В препълнената зала на Дома на нефтохимика на гр. Бургас със слово откри г-н Евтим Цинцарски като председател на Съвета на ветераните-нефтохимици, а г-н Милан Ганчев прочете поздравителен адрес от името на Синдиката на българските нефтохимици “Лукойл”. Юбилярът, който събра толкова много хора на едно място сподели, че света е сцена, където всички сме актьори и предложи на зрителите в залата една кратка разходка по бреговете на времето. Време, което беше и часът на приятелите, дошли специално от всички страни на родината, за да уважат Христо. А именно с прекрасната си поезия и Милка Стоянова, с песен от последния конкурс на тема “Морски струни” и Емил Ангелов, Ирина Войнова, която говори и от името на четирите орисници на Христо, със Славимир Генчев и специалният подарък от Академия “ПоКи”, а също и с поздравленията на поета и ТВ водещият Ваньо Вълчев. По-късно на сцената се появи и Красимир Йорданов, който с неповторимото си изпълнение разчувства Христо и нас, зрителите, след това Веселин Щерев и неговата руска песен. Специален поздравителен адрес получи юбиляра и от Председателя на военния клуб - гр. Ловеч. Щафетата продължи Невен Кидеров с песента “Духът на дивия козел”, с младите приятели на Христо - Георги и Надежда, а така също и лауреатите на последното издание на “Днешните бардове” от гр Казанлък - Андрю Стубел и Светозар Колев. В концертът, продължил повече от два часа, взеха участие също Комата - Светлана Комогорова, Павлина Йосева, бургаската поетеса Зорница Петрова, Светла и Атанас Стоянови.
Празникът на Христо се превърна в един изключителен спектакъл, в който участници и зрители почувстваха магнетизма и невероятния творчески талант на един неуморим творец, актьор и бард.
Христо превърна сцената в едно слънчево пристанище, защото да твориш понякога е неизбежно, но изкуството е и като знаме, което се носи само с любов!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *