Юбилейна изложба в памет на Сирак Скитник

|
По случай 120 години от рождението на българския художник Панайот Тодоров, известен под артистичния псевдоним Сирак Скитник, в Националната художествена галерия отвори врати експозиция от събрани негови творби. Иложбата ще бъде отворена до декември и на нея посетителите могат да се насладят на подбор от картини, които очертават дългия творчески път на художника, път, който условно би могъл да се раздели на два периода.
Ранният му период включва картини, създавани през 1913-1930 г. и бележи тенденция на своеобразен мултистилов пробив. Картини като "Есен", "Пролет", "Скреж" и "Червеният храст" изразяват творческо желание и стремеж към прецизиране на нивото на стилизация на всеки елемент. Постепенно в творческото внимание на Сирак Скитник все по-често навлиза темата за града, засегната за пръв път в пейзажите с урбанистичен мотив от 1920 г.
След 30-те години на 20 в., постепенно в палитрата на художника родом от Сливен, все повече навлизат тъмните, сякаш до известна степен носталгични, тонове – сиво, синьо, зелено. В книгите от този по-късен период се подчертава носталгията към едно пъстро минало, отстъпило на индустриалния, урбанистичен "бум". Миньорното лъха от всеки щрих – от тъжните градски цветя, през отворените прозорци, символ на порива за свобода, до тесните и сиви улици на огромния град. В произведенията му все по-често намира място щедрата градска живопис, която от своя страна представлява несравним белег за едно модерно творческо мислене.
В средата на 20 в. роденият, през 1883 г. художник се превръща в явление в българското художествено изкуство, което очертава нови переспективи пред художествената ни култура до тогава. Но името на Сирак Скитник не се свързва само и единствено с изобразителното изкуство. Той се утвърждава като едно от най-ярките имена в междувоенното българско изкуство, когато с ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Заочва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. "Художник". Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея й придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите. През 1943 г. той е назначен за първия директор на радио София.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *