Юбилейно за Борис Димовски

|
На 20 октомври почетният гражданин на Габрово Борис Димовски навършва 80 години.
Едва ли другаде в България той има по-голяма и по-богата изложба, отколкото в Габрово, в Дома на хумора и сатирата. Ако тръгнем от “Корените на габровския хумор” в зала 1, художествено оформена от него, (тук е и гобленът с Рачо ковача), като се спрем при сувенирите на щанда – чашки за неканени гости, за кафе за двама, габровски захарници, гърнета, медали и пр. закачливи паметни предмети, подсказани от един или друг габровски виц или житейско правило, та стигнем до габровските Адам и Ева от изложба “Раят” – всичко това е “негово”. Имаше и един полу-бар, изографисан пак от Димовски, години ни сгряваше с колоритните ниши и таван... А във фонда “Хумор на народите” Домът пази над 400 негови творби, не веднъж участвали в различни издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, в авторови или тематични изложби не само в Габрово.
Но само това ли!
Димовски е един от първите “столични” художници-карикатуристи, появили се на страниците на габровския вестник “Балканско знаме”. Следват илюстрациите му на първия сборник с габровски хумор – прочутата книжка “Габровски шеги”, отпечатана за първи път през 1966 година в завидния 30 000 тираж. Тя излиза едновременно и на английски, немски, руски и френски езици и се превръща в емблема за град Габрово далече зад граница. Може би тогава съставителят Стефан Фъртунов, художникът Димовски и сатирикът Радой Ралин не са си давали сметка, че тяхното творческо общуване ще даде множество трайни плодове, че мечтите им ще се превърнат в Дом на хумора, в алманах “Апропо”, във вариететен театър, в парк на смеха, във фестивал на кинокомедията, на театралната комедия, в още редица други неща...А и не са подозирали как малката книжка “Люти чушки” на тандема Радой Ралин-Димовски ще бъде линчувана и изгорена в буквалния смисъл на думата...
Ще припомним участието на Борето, както го наричат приятелите му, в габровския карнавал – може би той е сред запалените “реставратори” на някогашната Олелийня още през 1963-1964 г, но в по-късните години населява целия град със своите рисунки по плакати, витрини на магазини, по улици и площади. Незабравими са срещите на габровци с него, когато само след един поглед дарява събеседника си много точен шарж, помним го и от вечерите на тукашните литературни творци с колеги от София и от страната, на които той също “запечатва” в шаржове колоритни мигове.
Този ярък художник, мъдрец, голям българин тръгва от асеновградското село Яврово. Ученик е на неповторимия Илия Бешков. През 1950 г вече има отпечатани карикатури. Но Димовски не е само карикатурист - автор е на сатирични текстове, афоризми, илюстратор на стотици книги, творчески свързан с театъра, телевизията, кинематографията. В една своя книга се пита: “Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?” Явно такава е орисията на сатирика – да задава най-трудните въпроси.
Честит рожден ден и за многая лета, земляко!
 

Венета Георгиева


Дом на хумора и сатирата - Габрово




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *