Юбилей в Сатирата

|
На 7 април Сатиричният театър "Алеко Константинов" отпразнува 50 години от първото представление на сцената си - постановката "Баня" на Стефан Сърчаджиев по пиесата на Маяковски.
Премиерата, с участието на актьори като Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Нейчо Попов, се е състояла на 7 април 1957 г. Театърът посрещна публиката си тържествено - във фоайето зрителите пиха шампанско, получиха великденско яйце с кукерчето-емблема на Сатирата и фототипно копие на плаката за "Баня".
На сцена "Алеко Константинов" цялата трупа на театъра, начело с Георги Калоянчев, поздрави своята публика, която петдесет години създава"най-хубавия шум"в залата с бурните си ръкопляскания. След като духнаха свещичките от огромна торта и изпяха "Многая лета", любимците на няколко поколения зрители влязоха в необичайна роля и, обратно на традицията, те не получаваха, а подариха на всеки в публиката цветя - знак за уважението и обичта към Негово величество зрителя.
Бяха прожектирани записи от архива на БНТ, запечатали сцени от театрални постановки с актьорите на Сатиричния театър. Често в салона спонтанно избухваха ръкопляскания, сякаш пиесите се играеха на живо - дотолкова въздействащо е присъствието на артисти като Григор Вачков, Георги Парцалев, Асен Кисимов...
За своя юбилей от театъра споделят: Всичко започва на 7 април 1957 г., когато новосъздаденият Сатиричен театър стъпва на сцена с премиерата на "Баня" от Владимир Маяковски. Единствен в България по своята жанрова формулировка, театърът успява за кратко време да защити правото си на съществуване чрез богатата гама на смеха, сатирата, гротеската, памфлета, чрез лирическата комедия, историческата комедия, мюзикъла... Търсенията се движат в твърде широката идейно-художествена амплитуда на автори като Шекспир, Молиер, Гоци и Голдони, Мюсе, Гогол, Чехов, Брехт, Фриш, Дюренмат, Дарио Фо, Мрожек, Арабал; на класически и съвременни български автори като Доброплодни, Вазов, Ст. Л. Костов, Валери Петров, Радичков, Стратиев, Радоев.
Сатиричният театър постепенно извоюва не само своето обществено място, но и свой индивидуален почерк; заговаря се за "лицето на Сатиричния театър". Ето как го описва един от най-големите български теоретици на театъра проф. Любомир Тенев: "Добродушно и усмихнато, което изведнъж става строго и замислено. Друг път, замръзнало в неприязнена гримаса и спотаена мъка и на ново бурно в своята веселост... Обичам този театър, заради неговата ярка съвременност, днешен рефлекс, чувствителност и ритъм, заради "хитрите" и ярки форми на сценична изразност, на пряко общуване със зрителите – наистина, дяволски динамичен театър."
 

Гергана Стойчева, Словото



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *