Японски театър “Субару” играе блестящо българска пиеса

|
На 25 февруари в Народен театър "Иван Вазов" театрална група "Субару" (Япония) представи един изключително необичаен спектакъл - "Убийството на Гонзаго" от Недялко Йорданов, режисьор Джун Кикучи.
По какъв начин се е озовала пиесата на българския драматург в Страната на изгряващото слънце и как след това отново се е завърнала на родна сцена? Това е първата пиеса от бившия източноевропейски блок, поставяна в Япония. Преводачът на текста, проф. Нобуюки Накамото, я гледа за пръв път в московския "Малий театр", след което я превежда, позволявам си да отбележа, от руски. Недялко Йорданов сподели своето недоволство от руската театрална общност, която използва пиесата му вече 12 години без особено да се интересува от авторските права. Точно обратното, театър "Субару" започва да работи по спектакъла едва след като получава подписан договор с драматурга.
Театрална трупа "Субару" е една от водещите в Япония. Основана е през 1963 г. и е част от Института за драматични изкуства ДАРТС. Разполага със салон 300 места и собствена театрална школа, която обучава студенти по актьорско майсторство. После възпитаниците й постъпват в трупата и така цикълът се затваря. В школата преподават най-известните японски професори по театрално изкуство.
Театър "Субару" има специална наосченост към развиването на маждународните театрални контакти и редовно кани световноизвестни режисьори, драматурзи и актьори да работят на негова сцена. Сред тях са Едуард олби с постановките "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" и "Случка в зоопарка", холивудската звезда Рой Шайдър, който е поставял и играл на сцената на театъра и др.
В репертоара на "Субару" са застъпени главно традиционни японски пиеси, а също така и пиеси на автори от световната класика като Шекспир, Молиер, Оскар Уайлд.
Спектакълът "Убийството на Гонзаго" е получил най-голямата театрална награда на Япония за 2003 г. на в. "АСАХИ" и наградата на Министерство на културата на Япония, което му позволява да гастролира в България.
Пиесата е написана от Недялко Йорданов през 1988 г. Започваща като комедия, тя се развива в трагедия, в която главните действащи лица са второстепенните герои от шекспировия "Хамлет". Проследява се съдбата на гастролираща трупа актьори, които поставят пиеса в Елсинор по молба на принц Хамлет. Пиесата събира в единство много различни теми. Както в самата пиеса се развива друга, така наред с проблемите, типични за актьорския живот, се засягат и общочовешки въпроси за свободата, честта, любовта, та дори и парите.
Интересна е реакцията, която тази пиеса, пречупена през много различни призми, събужда в публиката. Като се започне с това, че текстът е писан малко преди промените от 1989 година и като че ги предусеща, можем да добавим и затруднението от симултантния превод, който неизменно мята тънък, но не напълно прозрачен воал върху възприемането на актьорската игра. Интересна е и интерпретацията на актьорите, живеещи и работещи в страна, където проблемите на изкуството, с които българските им колеги се сблъскват, не съществуват. Не на последно място, пиесата на Недялко Йорданов не е играна от години на българска сцена и са малко ценителите, които си я спомнят достатъчно ясно. Показателни, разбира се, са бурните ръкопляскания, с които зрителите общуваха с театралната трупа. Нито дължината (повече от 3 часа) на постановката, нито езиковата бариера попречиха на повечето от тях да оценят актьорската игра и текста на драматурга. Интересно беше да се наблюдава и различния маниер на сценично присъствие, в който се долавяха нюанси от традиционния японски театър кабуки.
Отбелязвам, че през антракта хората, останали по местата си, тихичко споделяха колко приятно са изненадани от представлението. След края на спектакъла, вече извън залата, се отбих да се освежа и дочух разговор между млади дами, които оценяваха положително актьорската игра, но споделиха колко глупава и отвратителна е самата пиеса. Според тях. Ситуирани в пространството, тези разговори говорят сами за себе си и за представлението, различни мнения винаги ще има. Не е лошо да се отбележи и че неволно трупа "Субару" е подкрепила новата идейна схема в нашата държава, а именно съчетаването на култура с туризъм. Струва ми се оосбено добра идея някой от българските театри да постави отново пиесата "Убисйтвото на Гонзаго", като по този начин има голяма вероятност да се привлекат туристи от Страната на изгряващото слънце, които да гледат толкова известната в момента в Япония постановка в оригиналната й среда. Апаратчетата за симултантен превод може да се продават като сувенири и с парите да се наеме някоя по-изразително четяща превода девойка.
"Убийството на Гонзаго" ще се играе и на 26 февруари от 19 ч., а след това трупата ще постави пиесата и на бургаска сцена. Заповядайте, заслужава си да се види!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *