Ясен Атанасов: “Бедата в България е в това, че рекламата е скъпа, а книгите продължават да бъдат евтини”

|
Последната книга на Ясен Атанасов "Свят за изпиване" излезе на пазара от издателство "Сиела". За книгата, творческия процес, книгоиздаването и четенето разговаряме с автора.
 
Обявяват „Свят за изпиване” за Вашето завръщане към литературата, съгласен ли сте с това определение? Имало ли е оттегляне, за да има след това завръщане?
- Може би не. По-скоро става въпрос за „неприсъствие”, отколкото за „излизане”. Неприсъствие в литературния живот по-скоро, въпреки че и това не е вярно. Да кажем, хайде, че след една дълга пауза съм издал нова книга и може да се приеме, уклончиво, за някаква завръщане.
 
А през тази пауза?
- Да, по-скоро е писано, без да бъде публикувано. По принцип такова ми е отношението към литературата, че не бързам и не обичам да бързам да публикувам, мисля, че това е грешка при много пишещи колеги. Един текст трябва да отлежи известно време, преди да стигне до другите. Но това е, както се казва, мое лично убеждение, всеки си прави каквото си иска, но някак си си личи – или поне си личеше до скоро – това публикуване на бързи текстове. Което не е хубаво, поне не за самите автори.
 
Говорим за съвременната българска литература?
- Да, за съвременната българска литература. Такова бързо публикуване по принципно е доста трудно по света. Говоря не само за книги, където е ясно, че минават през сериозна редакторска намеса. Между другото фигурата на редактора, за съжаление, също отсъства в много случаи в българската литература, или е фиктивна. Има изписан редактор, но до колко този редактор се явява другата гледна точка на автора, авторова противоположност – мисля, че си личи, че тази фигура отсъства или е само формална. В моя случай не беше така. Аз категорично исках редакторът да бъде човек, за когото знам, че ще издебне и най-малката разколебаност в текста и - ако трябва, ще се позаяде достатъчно, за да ме накара да я променя. И Ангел Игов направи точно това.
 
Ангел Игов конкретен Ваш избор ли беше?
- Конкретен мой избор, който веднага беше приет от издателството. Между другото, радвам се, че „Сиела” се вслушаха в моята идея да има редактор. Толкова харесаха книгата, че бяха готови да мине само с коректор. Но аз казах, че държа да има редактор, който да я изчете.
 
Като заговорихме за редактори и коректори, до каква степен е важно в какво издателство се издава една книга? По какъв начин се разпространява, изобщо целият процес след написването?
- Зависи много от издателството. И естествено зависи от текста. Наистина има текстове, но те са много голяма рядкост, които са като излети. Говоря не само за български текстове, а по принцип. Такива текстове се появяват много рядко. И за да могат да бъдат преценени като такива, това трябва да го реши редактор. Малко са сериозните издателства в България, те големите по принцип вече са малко, а още повече – сериозните издателства, които наистина използват целия цикъл – и редакторски, и коректорски – и това се вижда. Вижда се по резултата. Редакторът е абсолютно задължителен и при преводните заглавия, най-малкото от гледна точка на наистина слабите преводи, които се появяват от една страна, и от друга – чисто културологично. Културни реалии от друга културна традиция тук редовно се бъркат. За хората, които са запознати, това е изключително дразнещо.
 
Как преценявате книгоиздаването и по специално - издаването на литература в България?
- Всяко едно нормално книгоиздаване, всеки един национален книжен бизнес, естествено се гради върху автори от същата държава, от свои автори. Което, за съжаление, както всички знаем много добре, не важи за България. Но мисля, че рано или късно ще се стигне до този момент и точно затова издателите би трябвало да обръщат повече внимание на българските автори и да ги търсят.
Истината е, че имаше един доста дълъг период, който се появи логично, но мисля, че вече леко затихва. През този период просто нямаше какво да се издава от български автори. Защо нямаше – логично е, прозата не е нещо, което се пише между другото, както се пише едно стихотворение. Тя изисква време, иска себеотдаване и абсолютно и ясно навлизане, и то много по-сериозно, в текста, много по-постоянно, по-дълго в реално време. А не е въпрос на някакви прозрения, изблици, както е случаят с поезията.
Съответно в тази икономическа ситуация, в следващите се една след друга икономически кризи, които в основата си са културни – те са проявления на една и съща културна криза, която трае вече 20 години, не можеха пишещите хора да си позволят да се отдадат на писане, да намерят времето за писане.
Може би затова в последните години, когато леко се нормализираха нещата в обществото, появи се средна класа, консумираща и други неща, освен храни, дрешки и електроуреди - дали се освободи повече време на определени хора, дали те решиха, че има смисъл да си го поосвободят, но фактът е, че в последните няколко години започнаха да се появяват български текстове на световно ниво. С нищо не са по-слаби от текстовете на френските съвременни писатели например. Даже ги превъзхождат в доста отношения – в момента самата френска литература е в доста дълбока криза.
Друг е въпросът, че пазарът е не малък – както непрекъснато говорим, това е любима тема на нашия президент, който си позволи да каже, че България е малка страна. България не е малка страна на фона на европейските страни, даже напротив. Не е от най-големите, но е съвсем нормална държава, в която би трябвало да има всички условия да има нормален пазар, който нормално да се продават български книги и авторите, ако не да се издържат от тях, поне да си докарват някакви доходи.
Уви, не. Това не се случва. Част от проблемът се корени в издателите, разбира се. От друга страна те не са благотворителна организация, не могат да правят нещо само и само за да го има. При условие, че българската книга не се продава, не могат, няма начин да вложиш пари за реклама в нея – другото, в което обвиняват издателите – че не си рекламират авторите. Е, те се опитват, но това минава по-скоро по линия на Пи Ар, а не по линия на чиста реклама. Защото наистина, пари за чиста реклама в българския книгоиздател няма. Не само за български книги, а изобщо за книги. Много малко са, единици са заглавията, които достигат такива тиражи, че могат да си позволят 1-2 публикации.
Бедата в България е в това, че рекламата е скъпа, а книгите продължават да бъдат евтини. Тоест ако има нещо, в което могат да се обвинят издателите, това е дългогодишното задържане на цените на книгите. Това, че се стремяха – и то най-големите издателства, защото за тях беше изгодно – се стремяха да пускат книгите на много ниски цени. И това при условие, че себестойността на една книга е абсолютно същата тук, както в Италия и Англия, даже много често е по-скъпа. Това, което е евтино, което прави книгата по-евтина, но не чак толкова, е ниското заплащане на интелектуалния труд – преводачи, редактори, до колкото ги има, коректори и съответно авторските хонорари на българския писател.
Превърна се в очакване в самото общество книгите да бъдат евтини – така не може да бъде, никъде по света не е.
 
Ако са по-скъпи, ще се купуват ли?
- Не обичам да гадая, но ако изведнъж това стане, ако стане сега, в момента на голяма криза и цените скочат двойно, ще има шаш и паника, просто защото малко са тези, които са пристрастени към книгата по начина, по който са пристрастени към цигарите. Когато цигарите скочат с 30%, не виждам кой знае какви драми да се случват.
Да, ще се отрази едно рязко поскъпване на книгите, но така или иначе в момента и този пазар, заедно с другите, ще влезе в криза, затова по-добре да използват момента – както се казва, като боли, да боли повече, да мине наведнъж, отколкото отново да се предприемат половинчати мерки. Мисля, че трябва да се използва тази криза, за да изравни цените. Защото това ще даде по-нататък подтик този бизнес да се развива в нормалната посока.
 
Да се върнем на Вашата книга – обявяват я за автобиографичен или поне роман с такива елементи.
- Да, има автобиографичен елемент. Една от линиите в романа си е съвсем чисто автобиографична. Има случки, които са почти едно към едно както съм ги преживял в по-ранна възраст. Но тъй като – казвал съм го и друг път – и най-интересният личен живот не може да бъде достатъчно интересен на читателя, това е един малък процент от книгата и той е написан по-скоро защото тези части от книгата представляват моята лична раздяла с комунизма, с онова време. И тези части, тези парчета са, за да могат да усетят най-младите – за мен това е начинът, чрез изкуство, да усетят какво е било това време. Защото само със сух разказ, суха фактология, човек не може да разбере онова време. Тъй като ми се случва да контактувам с хора, които не са били в съзнателна възраст тогава, ми се иска да им предам атмосферата на онова време и то през генезиса на главния ми герой в романа.
 
Това ли беше основната идея, която провокира създаването на книгата?
- Не, просто тя се добави към нещата съвсем естествено, закономерно и логично. Когато имаш силен авторов „Аз”, той не може да се крие изцяло зад фикцията, още повече, че фикцията в тази книга е безкрайно много, вътре има различни сюжетни линии, които са в различни жанрове и са разказани на различни езици. Има от фентъзи до чисто приказни елементи през крими интрига и какво ли още не...
Тоест има достатъчно фикция, така че можеше да понесе и малък автобиографичен елемент, който да подчертае „Аз”-а. Да определи този главен герой, защото в някои ситуации той постъпва точно така, авторовият елемент вътре е за повече достоверност, дори така да го кажем.
 
А каква беше идеята за написването?
- Идеите идваха една по една. Имах идея да напиша роман като някои от елементите в книгата. Но всичко бързо се обогати, добавиха се други сюжетни линии. Когато седнеш да го мислиш конкретно, изникват нови неща, едно действие започва да търси своето основание и не може да го намери в единия сюжет, трябва да го намери в друг. Просто така се получи – натрупване на тези пластове. В крайна сметка резултатът си струваше – бавното писане, натрупването.
 
Имате ли вече нови идеи и проекти?
- За момента имам да довършвам друго започнато нещо, което е текстово, но не литературно – докторската си дисертация. Така че в близката една година ще гледам да приключа с нещата в тази област, защото съм ги започнал и нямам намерение да се отказвам. Литературните неща – имам идеи от много време, които седят и чакат някой момент, в който една или друга от тях ще потегли към своята реализация.
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *