100 години от рождението на Никола Фурнаджиев

|
На 27 май 2003 г. се навършиха 100 години от рождението на големия поет Никола Фурнаджиев, един творец оставил дълбока поетическа диря в българската литература. По този повод днес (28.05.) в зала 7 на НДК се събраха негови приятели и почитатели за да отбележат юбилея.
Водещ на вечерта беше Никола Радев от Съюза на българските писатели. Първи приветствие към събралите се отправи кметът на град Пазарджик (родното място на Никола Фурнаджиев) Иван Колчаков. Музикалните паузи бяха запълвани от младият пианист и композитор Кристиян Симеонов.
Синът на Никола Фурнаджиев - Иван Фурнаджиев сподели свои спомени за баща си, за неговата любов към България, за колекцията му от книги с историята на различни градове като Пловдив, Плевен, Чирпан и др., за риболовната му страст и любовта му към природата, за непрекъснатото търсене и насърчаване на млади таланти.
Приветствие поднесе и Никола Иванов, заместник-председател на писателското дружество в Пазарджик. Беше обявен и носителят на тазгодишната награда "Никола Фурнаджиев" - Христо Фотев, посмъртно.
Актьорът Иван Налбантов изпълни с много жар и въодушевление стиховете "Пролетен вятър", "Нощ", Конници", "Утре е сватбата, моя земя..." и др.
Свои стихове прочетоха поетите Иван Динков (предишен носител на наградата "Фурнаджиев", един поет достойно заел мястото на Никола Фурнаджиев в българската поезия), Първан Стефанов (друг носител на наградата "Фурнаджиев"), Иван Кръстев (един от малкото останали живи приятели на Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев), Николай Шопов, Михаил Гунчев, Иван Есенски (все "млади" пазарджишки поети), Никола Радев.
Тъй като в Словото все още нямаме нищо от творчеството на Никола Фурнаджиев ще напомня и текста на емблематичното му стихотворение "Пролетен вятър":

Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!
 
Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.
 
А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.
 
Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.
 
Моя майко и моя кръщелнице -
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *