128 години от избухването на Априлското въстание

|
Тази година се навършват 128 години от избухването на Априлското въстание, отбелязани с традиционни тържества и чествания в редица средногорски градове.
Президентът Георги Първанов бе гост на тържествата в Клисура, продължили от 29 април до 1 май.
На първи май се очакваше и началото на честванията в Копривщица. Пътят към Копривщица може да отчае и върне дори най-големия патриот, но след търпеливо и бавно преодоляване на дантелата от дупки и по-малки дупчици, в стария град топлото слънце посрещна жителите и гостите на града, пристигнали за традиционната въстановка на априлските събития. Гостите на града обаче бяха изненадани не само от опналите се по главната улица сергии със слънчеви очила, пържена цаца и локум (яблански, разбира се), а и от промяната в реда на събитията - въстановката се изигра в неделя, предшествана от речите на редица изтъкнати лица, сред които и вицепрезидента Ангел Марин. Което не попречи тържественият митинг-заря в Панагюрище да бъде наречен не начало, а кулминация на тържествата. Пътят до Панагюрище не донесе изненади - дупките са налице. В 20.30, обявения начален час, на площада пред читалище "Виделина" в Пангюрище жителите и гостите на града очакваха началото, а елегантното закъснение от 25 минути не смути почти никого. Добре подготвената церемония, която всеки може да наблюдава от телевизорите у дома си, е нещо, което всеки българин трябва да види и почувства поне един път в живота си. Градът, някога опожарен изцяло заради дързостта на шепа революционери, трепти под звуците на тържествената музика и думите от проверката "...с изключение на геройски загиналите...". Наистина, само геройски загиналите имат право да не присъстват на площада, където след кратките слова и първите гърмежи на зарята, тълпата се люшва и за миг се превръща в народ, понятието "българин" се изпълва със съдържание и никой не си задава въпроса какво прави все още в това парче земя опасано с кърпени пътища и пренапоено от кръв. Гласът на тази кръв се събужда под избухващите цветове в тъмното небе и говори за онези, за които смисълът на живота се е заключвал в "Свобода или Смърт", чиито имена децата изучават в училище, но чувстват и разбират на този площад, под смълчания поглед на Балкана и звуците на онази песен - препращана от урва на урва, от век на век. За малко повече от 30 минути.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *