130 години от рождението на Евгения Марс – музика, слово и още нещо…

|
Известните напоследък "Литературни вечери в Камерна зала "Триадица", позната за столичани като ритуалната зала на бул. "Витоша", мястото, където мнозина са казали съдбовното "Да!" за първи път в живота си, продължиха на 22 ноември с честването на 130 години от рождението на писателката и видната общественичка Евгения Марс.
С любезното съдействие на район "Триадица" към Столична община г-жа Живка Симова – поетеса, журналист, литературовед и преподавател в столичното 7-мо СОУ и доц. д-р Алберт Бенбасат – литературен критик и историк, преподавател във ФЖМК в СУ "Св. Климент Охридски" дадоха старта на една среща, която се открои и като малък празничен подарък за пълната зала.
Вечерта започна с тържествено откриване и благодарности на представителката на район "Триадица" г-жа Ани Стаменова към Живка Симова, автор на единствената книга за живота, делото и личността на Евгения Марс – "Обичана и отричана". Последва едночасов микс от литературоведски слова, силни емоции, изтънчени тонове на цигулка и, разбира се, прочит на части от произведения на писателката.
Както се оказа, ритуалната зала не за пръв път приема за свои гости ценители на изкуството и изследователи на литературния процес у нас. Всъщност минутите, посветени на писателката, започнаха със задълбоченото изказване на доц. Алберт Бенбасат по повод второто издание на "Обичана и отричана". Самият критик призна, че преди излизането на книгата още през 1998 г. не е смятал Евгения Марс за сериозна писателка. Книги като тази на Живка Симова обръщат внимание на всеки дребен детайл, въвличат в живота на твореца и спомагат за разбиране и оценяване на творчеството му. Твърде интересната личност на Евгения Марс бива разбулена от тайнството на незнанието, посредством този научен труд. Творбите й попадат в "дълбокия литературоведски анализ на Живка Симова", биват изследвани "точно и обективно", без ни най-малък нюанс на възвеличаване; в книгата е "съхранен и възкресен светът на стара София, цялата културна атмосфера на столицата от 20-те и 30-те години на миналия век" (доц. д-р Албер Бенбасат).
Малко се знае за жените писателки у нас, малко се говори за тях, малко се учи в училище за тях. Пословичен е фактът, че в гимназията се изучава по-настойчиво единствено поетесата Елисавета Багряна, Евгения Марс бива запомнена само като музата на Патриарха Иван Вазов. Изобщо като че ли българското литературно наследство е запълнено и запомнено с мъжки имена, а това съвсем не е цялата литературна картина. Затова интерес предизвикват факти като този, че пиесите на Евгения Марс са едни от малкото пиеси, писани от жена, поставяни в Народния театър по онова време, което е огромно постижение сред многобройната конкуренция. Изключително важни бяха думите на Ал. Бенбасат, че "българската литература не се състои само от върхове" и такива книги като тази за Евгения Марс са необходими, за да се разбере цялостният литературен процес. С интересен подход (под формата на сценарий в книгата) Живка Симова се е спряла и върху творческата двойка Евгения Марс – Вазов.
От чисто женска гледна точка и, разбира се, като автор, Ж. Симова наблегна на обединителната функция на Евгения Марс в клуба на писателките, ръководен най-дълго време от самата нея. Неминуем принос за литературата е нейният пътепис в 9 части – "Пътуване до Цариград" – първият пътепис на жена до 1906 г. Изключително ползотворна бе тази вечер и с представянето на юбилейния сборник "Полувековна България", съставен, редактиран и издаден от Е.Марс през 1929 г. Той съдържа ценни статии, обзори, очерци, редки илюстрации, снимки, диаграми, касаещи всички сфери от обществения, стопанския, културния живот в България през първите 50 свободни години и е уникален по рода си. За първи път той бе показан пред аудитория и това бе изненадата на вечерта. Г-жа Симова сподели , че съвременната българска книжовност би спечелила с едно фототипно издание на тази "уникална, но не само за своето време, книга". Всъщност, това бе един от най-важните акценти на вечерта, продължила с поезия, музика и вино.
Както се изрази г-жа Ани Стаменова в началото: "словото и музиката са двете страни на една монета".Подобна вечер не можеше да мине без нежните звуци на цигулката на музикантката Надя Петрова. Надя Петрова е работила повече от 30 сезона в екипа на първите цигулки в оркестъра на Софийската народна опера, била е ръководител на дамски състав "Кремона", автор е на 6 книги и десетки в ръкописи, участвала е в стотици концерти, много от тях - благотворителни... Благодарение на студентите от НАТФИЗ - Ивета Георгиева, втори курс Пантомима и Павлин Танев , трети курс Актьорско майсторство, в залата прозвучаха и изкусно изрецитирани части от произведения на Евгения Марс, както и оценки на нейни съвременници. И наистина, музиката и словото се преплитаха, добрата акустика спомагаше ту на поезията и белетристиката да оставят своята следа, ту на вълшебно изсвирените мелодии като "Мечтание" от Шуман, "Лебедът" от Сен Санс и съвършено непознатата, но и съвършено красивата "Балада" на румънеца Киприан Порумбеску.
Финален щрих бе емоционалната реч на г-жа Ани Стаменова, която с тъга изрази искреното си разочарование и съжаление, че не е имала възможността да познава такава силна и интересна личност като писателката Евгения Марс. И както традиционно се случва, на импровизирания коктейл от г-жа Лиляна Елмазова – снаха на Е. Марс и Евгения и Мими – двете внучки на една от първите български писателки, оживените разговори продължиха и дори се намери един кандидат-издател на споменатия сборник. Г-жа Симова сподели, че това е най-естественото продължение на тази вечер, но предстоят още разговори около издаването на сборника, а това вече е една допълнителна тема...
 

Янислава Монева



Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to 130 години от рождението на Евгения Марс – музика, слово и още нещо…

  1. 1
    2016-01-04 02:40:12
    Dulboko sum vpechatlen ot prochetenoto za chestvaneto na 130 god. ot rozhdenieto na Evgeniya Mars. Neka tova prekrasno nachinanie ot g-zha Zhivka Simova bude posledvano ot mnogo takiva podobni,za da se povdigne pone malko dneshnoto zhalko i mizerno kulturno nivo na "milite" savremenni "grazhdani" na Sofia ...a i na tezi na BG.