131 години от обесването на Васил Левски

|

На 19 февруари в 10:30 ч. с поднасяне на венец и поклонение пред паметника на Левски в София, Ваклуш Толев и Об­ществото Път на Мъдростта почетоха паметта на Апостола.


Икона на българската свобода — това е характеристиката, която Ваклуш Толев дава на Васил Левски. Икона на иконостаса на националната ни история, а не на една само отделна вероизповед. Нарежда го сред Тринадесетте поименни безсмъртни българи, в идеята си за Ден и Дом-светилище за тях. Това да бъде българският социален учебник на приложна отговорност и социална доблест.
 
Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията и института.
Левски носеше една от най-големите мирови идеи и добродетели — че религията на роба е свободата, смирението и нестижанието. Той безспорно е духовно лице, монашеството го обрече на вътрешно вглъбяване и служение. Учителят му е Христос, затова ще каже: „Ако губя, губя само мене си!“. Роден с идея за държава, за молитвеник, за бунтовник. Държавникът смени расото с тогата; молитвеникът смени олтара с клетва пред пистолета и камата; бунтовникът смени послушника със знаменосеца и комитските си дела.
Пътят на този род хора е ясен, жертвен според съвестта си. Жертват себе си вместо другия.
Смирен дори до неудобство, Левски не е предаден. Крайно време е поетическите екзалтации да се спрат като историческа фактология. Характеристики, които оскърбяват националната ни доблест, доблест, която пък му даде името Апостол на свободата, каза пред паметника Ваклуш Толев.
 
Повече за Левски в 13-те безсмъртни българи: bulgarian13.vaklush.org
 

Автор: Александра Благовестова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *