Представяне на “Перце от дим” на Мария Донева в Пловдив, Стара Загора и София

|

ИК Жанет 45 кани на среща с поетесата Мария Донева и представяне на новата й книга „Перце от дим” на 12 декември, сряда, от 18,30 часа в Пловдив, Галерия U P.A.R.K.; на 14 декември от 18.00 часа в Стара Загора, Регионална библиотека „Захарий Княжески”, бул. „Руски” 46; и на 17 декември, понеделник от 18,30 часа в София, книжен център „Гринуич”.


За автора: 

Мария Донева е завършила Българска филология в Софийския университет. Пише поезия, разкази, пиеси. Работи като драматург в ДТ „Гео Милев” – Стара Загора и като режисьор в Постоянния театър в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево. Пише текстове за песни и е част от проекта JAP (Джазът пее на български), с който има активна концертна дейност. Автор е на книгите със стихове „Очи за красотата”, „Сбогом на читателя”, „Празнината между нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, „Меко слънце”, „Магазин за обли камъчета”.

Перце от дим” е най-новата й книга.

Стихове от новата книга:

***

Тя свали очилата
и започна да плаче
по такъв непохватен
и безпомощен начин,

сякаш никой край нея
вече не съществува,
само слънцето тлее,
само влакът пътува.

Нито звук. Без да пречи.
Без да се извинява.
Тя е тук, но далече
нещо я наболява.

 

Явно нещо й има.
Или нещо с децата.
Или не е любима.
Слага си очилата,

в ъгъла на купето,
мисли, плаче, сънува,
и си ближе сърцето,
и сама се лекува.

 

***

Стръкчета хилави, зеленикави,
а пък напират – растат, цъфтят.
Въздухът – лумнал от чуруликане!
Колко са малки, а как крещят

разните чавки, врабчета, гарвани,
сойки, и всякакви топки пух.
Пеят, и даже не е за вярване
само за час колко врява чух.

Котките – същата дива работа!
Мяукат, изискват си любовта.
Ало! И аз искам не по-слабо,
но да ме чувате да крещя?

Флиртът, простете, е нещо лично.
Пролет е, вярно. Но чак да викате?!
Граждани, мяукайте по-прилично,
и по-възпитано чуруликайте!

***

Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.

Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,

твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.

Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.

Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.

Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,

малкото, страшното, острото, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,

то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.

 

Щастие

Недоказуемо щастлив,
вървиш.
И само ти си знаеш,
че точно в този миг си жив,
че мокрият цимент ухае,

че русото момиче спря,
изтръска клечка от сандала,
и за секунда ти замря
щом зърна линията бяла

на кръста й, златист, кафяв,
със лекичка следа от бански.
И колко си добре, и здрав,
и дишаш просто великански,

и бързаш ей така, без цел,
от радостта да стъпваш бързо,
и се усмихваш, чист и смел,
със всички смели хора свързан,

щастлив, усмихнат и велик,
свободен, със сърце открито.
Един прекрасен, светъл миг
те озарява. И отлита.

 

 По материали на "Жанет 45"



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *