20 години по-късно или отново АРИЯ в България

|
Най-великата руска хеви метъл банда на всички времена – уникалната формация Ария – изнесоха зашеметяващ концерт в Каварна, доказвайки за пореден път, че са свръхчовеци.
Арийците (както сами обичат да се наричат) разкъсаха по шевовете каварненския стадион “Калиакра”, а обидно малобройната за събитие от подобен ранг публика само подчерта ниската музикална култура на родния фен. Липсата на десетки хиляди рокери обаче не се отрази по никакъв начин на представянето на Владимир Холстинин и компания – групата, продала над 50 милиона албуми в света (нещо, което на запад са постигнали само “Айрън Мейдън” и “Металика”), свири в продължение на час и половина, дарявайки всички посветени в арийското тайнство с първокласно съчетание от високооктанов, адренализиращ и божествено изпят хеви метъл и едни от най-силните текстове, писани някога за музикални произведения от какъвто и да е жанр, дело на лирическия гений на Маргарита Пушкина.
 
Тази епифания се сбъдна в рамките на т. нар. “Руски метъл фест” и заедно с Ария на сцената в една и съща вечер излязоха групите “Ан Джей” (да не се бърка с родната нимфетка Ан Джи), “Черный обелиск” и “Мастер”. Вторите заличиха досадните впечатления от стандартния звук на първите и дори накараха тълпата да припява “День прошел, а ты все жив”, но истинският концерт започна с появата на легендарната хеви-траш формация “Мастер”, чиито първи стъпки са тясно свързани с “Ария” (през 1986-а Андрей Болшаков, Алик Грановски, Игор Молчанов и Кирил Покровски напускат “Ария” и основават своя собствена банда). Сега съставът е доста различен, но вокалистът Лекс (който е в групата вече близо десет години) и китаристът Алексей Страйк заедно с ветерана Грановски демонстрираха завидна класа и приковаващо погледите сценично поведение. В черепните кутии на всички присъстващи в тази паметна за Каварна вечер се врязваха шрапнел подир шрапнел – “Берегись”, “Мастер”, “Палачи”... – а мрачната философска балада “Кресты” внесе глътка акустична нежност сред вакханалията от изпепеляващи акорди. Към края на шоуто си мастерите изпълниха две композиции от репертоара на “Ария” – култовите “Здесь куют металл” и “Воля и разум”, - с което покачиха неимоверно адреналина на фанатите (както казват братушките) и опънаха струните на очакването почти до скъсване. Всички зачакаха второто пришествие със затаен дъх.
 
И то се случи – точно в 23,30. Познатото интро от последното DVD на руските “Айрън Мейдън” едва заглъхна и унищожителните акорди на “Последний закат” взривиха времето и пространството. Китаристът и основател Владимир Холстинин, пеещият басист Виталий Дубинин, вечно младоликият барабанист Максим Удалов, секс-символът и втори китарист Сергей Попов и певецът-чудо, човекът-глас, вокалната турбина Артур Беркут, пред когото сегашният Брус Дикинсън е като хремав астматик в алергична криза – се явиха пред взора на родните поклонници на тежкия саунд, част от които навярно са се заблуждавали, че големите групи ги има само на запад. За големия талант обаче географски ограничения няма и арийците са безкомпромисно доказателство за това. Стартирали в праисторическата 1985-а, в сърцето и разгара на обществения строй, погубил и продължаващ да погубва милиони, те не само устояват на чугунения натиск на цензурата, умъртвила стотици творци, но и се превръщат в еталон за качество, за каквото повечето западни групи могат само да мечтаят. Някои типологични сходства в звуковите контури могат да наведат некомпетентния слушател на мисълта, че “Ария” взаимстват доста елементи от “Айрън Мейдън”, ала внимателното проучване на дискографиите на двете банди е в полза само на руснаците. Нещо повече – арийците първи създават определени структурно-композиционни модели, от които впоследствие “Желязната девица” черпи с пълни шепи... да не говорим за последните четири-пет години, белязали британците с невиждан за класата им упадък. През същото това време братушките се радват на изумителен разцвет. Основен принос за това има Артур Беркут, заменил титуляра Валерий Кипелов зад микрофона. Историята почти не познава случаи, в които голяма група, група-институция да се раздели с невероятно успешния си фронтмен и да му намери още по-добър наследник... но ето че за “Ария” чудото се случи. Всички онези, които бяха на стадион “Калиакра” на 16 август 2007 година, видяха с очите си и чуха с ушите си как трябва да звучи съвършеният рок-вокалист. Начинът, по който отекнаха на живо нахъсаната “Меченый злом”, среднотемповият убиец “Раскачаем этот мир”, химнът “Колизей”, древната “Волонтер”, епопеята “Баллада о древнерусском воине”, мейдънската (с уточнението, че така трябва да звучи истинският “Мейдън”) “Крещение огнем”, трогателно-акустичната “Беспечный ангел”, повествуващата за любимата Жана на Шарл Бодлер “Улица Роз”, атмосферичната “Штиль”, мащабната “Игра с огнем” и прогласът на индивидуализма, бунтарството и антиконформизма “Герой асфальта” не оставиха и най-малко съмнение кой сега е номер едно в света на истинския хеви метъл и кой се крепи на трона благодарение на прашасали лаври отпреди десетина-двайсет години.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *