20 процента от дължимия данък върху печалбата или доходите – за култура!

|

Интервю със Светослав Георгиев


 
Слави Георгиев е преди всичко бард и поет. Автор на една стихосбирка, втората е под печат. Водещ на предаването "Шарен свят" по телевизия 7 дни. За парламентарните избори през 2005 г. е водач на листа на Коалиция “Федерация на свободния бизнес – Съюз България” (номер 1 в интегралната бюлетина).
 
Слави, как реши да се занимаваш сега с политика?
Първоначално коалицията ме ангажира да помагам в медийната кампания. Но като видях отношениета им към нещата, като видях програмата им, си помислих, че може би това са хората, които си струва човек да подкрепи. Аз дълго време съм се занимавал с политика – от 1991 до 1999 г. включително, последно бях наблюдател в Косово, бил съм в Босна, в цялата бивша Югославия, в 36-о и 37-о Народно събрание съм бил експерт към комисията за национална сигурност... В сегашното народно събрание трябваше да съм депутат, но се скарахме с БСП и сегашния президент Георги Първанов и се оттеглих. Бях се отказал окончателно да се занимавам с политика, пет-шест години се бях дръпнал от тези истории. Но хората, които направиха сега Федерация на свободния бизнес – Съюз България не се побират в рамките на типично партийните “другари” и лидери, независимо от цвета – син, червен, оранжев, жълт, а и това не е партия в общоприетия смисъл на думата. Това просто е един конгломерат от делови хора, представители на средния бизнес в България. Хора със свободни професии (затова се нарича Федерация на свободния бизнес) – има много лекари, артисти, художници, писатели, музиканти... Такива са и симпатизантите им. Това са хора предприемчиви и успели, хора, които вадят хляба си със собствените си ръце и създават работни места за други хора и според мен точно те биха могли да сложат ред в тази държава. В България за тези 15 години “бизнес” стана мръсна дума, но частният бизнес оцелява въпреки политиците и дава 70 процента от брутния вътрешен продукт. Пак въпреки политиците, които измислят всякакви забранителни и разрешителни режими и с това дават условия за корупция. И преди избори искат от бизнеса пари, казват “дайте пари и си гледайте бизнеса, пък ние ще оправим нещата”. Просто бизнесмените в един момент казаха “абе дайте ние да си оправим държавата, а не някой друг да ни обяснява какво да правим”.
Много често в политиката има хора, знам това отлично, които един здравомислещ човек не би назначил дори за шофьори във фирмата си. По съвсем неведоми и случайни пътища попадат в политиката и от тях зависи и човешки живот понякога.
 
Освен, че вашата коалиция е единствената политическа сила реално подкрепяща и сега културата (Съюз България е един от малкото спонсори на сайтовете на Сдружение “Словото”), какво предвиждате в програмата си за след изборите?
В нашата програма е залегнало едно много елементарно и просто нещо – 20 процента от данък печалба на всички фирми да се дават за култура, спорт, образование. Това е абсолютно достатъчно. Благодарение на това в Западна Европа има такива невъобразими програми, които дават възможност на културата да се развива и процъфтява. Това е един много разумен подход – така или иначе за култура държавата не дава пари, така или иначе фирмите се стремят максимално да скрият данъци. Но ако аз имам едно предприятие и трябва да платя, примерно, 100 хиляди лева данък печалба тази година и ти идваш при мен и ми казваш: Искам да издадем тези книги или да направим изложба или имаме еди каква си програма..., аз си казвам веднага добре, 20 процента аз така или иначе ги давам. Ами ще ги дам на теб, защото утре примерно като издадете книга, ще ми направите реклама с тази книга – ще пише с чия помощ е създадена. Когато се говори за това културно събитие пак ще има реклама. Когато имам нужда от човек, който може да говори и изготвя речи ще се обърна към вас за помощ и вие ще ми помогнете, защото знаете, че догодина пак ще ви дам. Когато идва един музикант и иска средства за да издаде албум ще му дадем. А след това, когато ние имаме мероприятие той също ще ни помогне. И това е един бартер от който всички печелят и живеят добре. Едновременно с това културата живва. Защото не можем да говоримз а култура без пари. Да, прави се без пари, но няма как да стане достояние на хората без пари. Един от начините е интернет, това, което “Словото” прави, но този интернет не е без пари, той не идва от въздуха, трябва да се поддържа, и това струва скъпо. Все още се прави от гол ентусиазъм тук, но на Запад това отдавна не се прави само с гол ентусиазъм, трябва хора, които да го поддържат и тези хора трябва да получат възнаграждение за това. Хората, които ги ползват ги приемат като даденост, но не осъзнават какво огромно богатство е това и колко средства и труд изисква. Че дори се сърдят, когато нещо не е наред. Хубаво е, че се сърдят, те го приемат като свое едва ли не, но не осъзнават, че всичко това коства много труд, а пари няма. И това е само един пример. За да стане достояние една творба трябват средства, било за да се пусне в Мрежата, било за да се изкара на хартиен носител, било за да се ангажира зала за изложба или за концерт и т.н.
Културата се нуждае от средства, а това е единствения нормален и истински начин да дойдат средства – чрез облекчения за бизнеса. Досега много правителства обещаваха, и сега, преди изборите пак са се изправили и обещават – БСП, разцепените СДС-та, НДСВ... А защо сега, защо досега не приеха закона за меценатството. БСП и СДС като бяха на власт защо не приеха никакъв закон? Защо 15 години само обещават, а не правят нищо? Тука задавам въпроси, въпроси, въпроси за които отговор до този момент няма.
 
Всички в предизборната кампания обещават...
Имах среща скоро с избиратели в Хасково, където съм водач на листата и разговарям с присъстващите и те казват: добре де, хората обещават – казват 20 процента ще вдигнем заплатите веднага, друг казва с 30 процента ще вдигнем пенсиите. Викам им, питахте ли ги откъде ще вземат пари за да вдигнат пенсиите? Едни казват “ще вземем от бюджета”, други ще вземат от еди-къде-си.
А в България в момента се дават толкова пенсии, колкото се плащат социални осигуровки, така се разпределят. И затова са ниски пенсиите, защото малко хора плащат социални осигуровки. За да се увеличат пенсиите, трябва да има по-голям брой осигуряващи се хора. Това може да стане един път с вдигане на заплатите, втори път с увеличаване на работните места. Кой го прави до момента това? Ами естествено, само бизнесът отваря нови работни места. НДСВ даваха обещания – не са създали едно работно място. Създават ги хората, които управляват бизнеса, които управляват предприятията. И въпреки тях, въпреки политиците. Това не е заслуга на нито едно правителство, това е заслуга на инициативните хора.
И пак ме питат – абе не може ли малко да пообещавате...
Бисмарк е казал, че най-много се лъже в три случая – на лов, на война и на избори. Аз точно затова се хванах с тези хора (от Коалиция ФСБ - Съюз България, бел. ред.) – те не дават празни обещания и не лъжат. И съм уверене, че това, което се казва, ще се направи. И ако аз успея да вляза сред хората в цялата тази ситуация, гарантирам поне за себе си, че до край ще отстоявам точно тази позиция за културата, която споменах преди малко.
Не е хубаво да се говори срещу политическия си опонент, но истината се набива сама в очите – НДСВ стигна до там да назначи за министър на културата (за пръв път от създаването на България като държава) едно лице, което няма нищо общо с културата, министър Нина Чилова.
 
Те обединиха министерството с туризма, може би разбира от туризъм. Виждаме в какъв разцвет е строителството по курортите...
Ами да го бяха обединили със спорта или с нещо друго, все същата работа. Нека ако ще е култура, да е култура. Нина Чилова... коя е тази?! Да не изброявам постоянните й грешки, вестниците достатъчно писаха за това. И нейният портрет ще стои до този на Вазов?! Дори един Абрашев в сравнение с нея е титан на мисълта и делото, а той уж беше най-неудачният министър, който имахме. Това е смешно и показва отношението към културата на това правителство. За пръв път си позволиха да сложат за министър на здравеопазването и човек, който не е лекар. Това за тях не са приоритети – за тях приоритети са магистрала “Тракия”, спирането на АЕЦ, връщането на земите им...
 
Прост народ по-лесно се управлява, нали?
Това е така. Бездуховността на нацията е нещо страшно. Но хубаво е, че има сайтовете ви, че има и хора, които пишат в тях и ги четат. Това са жалоните с които можем да оцелеем като култура и като нация. Бъдещето е на интернет.
На времето имаше много кръжоци. Вярно, тогава се даваха много пари за култура, за сметка на друго неща, но... Младите са бъдещето на нацията. На какво ги учим, на какво ги възпитаваме – да излизат по градинките? Откъде ще прочетат нещо, откъде ще се научат как да четат?
Аз не си правя илюзии, че 10 или 15 или 20 човека от Коалиция ФСБ – Съюз България ако влезнат в парламента ще решат въпросите и ще оправят нещата. Но поне ще започнат. Защото са прагматични хора. И всеки от тях е успял в това, което прави. И се е доказал като можещ. Те нямат за цел да влизат в политиката за да забогатяват или да се доказват. Те действително знаят какво да направят за да успеят и да се почувстваме по-добре ние, останалите.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *