42 години от рождението на Петя Дубарова

|
Днес вратите на къщата-музей на Петя Дубарова бяха отворени през целия ден. И през целия ден не спря потокът от хора, които искаха да я приветстват с рождения ден и да отнесат със себе си късче от атмосферата на нейния духовен мир. Ако беше жива, Петя щеше да навърши днес 42 години. Преди 25 години обаче тя ни наказа, като ни лиши от себе си и от своя талант.
Наскоро 16-годишни ученици от едно бургаско училище бяха в същия дом-музей, за да споделят по своеобразен начин своето усещане за Петя и времето, в което тя е живяла.
 

16-годишните: Петя Дубарова може да ни помогне да разберем миналото


Около 400 човека, сред които преподаватели, родители и още 180 деца направиха своеобразен портрет на Петя Дубарова. Инициативата за това е на литераторката от ЕСПУ „Кирил и Методий“ Добрина Топалова, която не за първи път анализира литературни и житейски явления като Петя.
Предизвиквайки тази анкета обаче, тя открива отговорите и на доста въпроси, свързани с портрета на сегашното младо поколение и на поколението на нейните връстници и на онова, което всички те помнят от времето на Петя, нейния живот и творчество.
Оказва се, че само 14 години след така наречените „демократични промени“ за младите хора думата „тоталитарно“ не означава нищо. На въпроса: „С какво свързвате образа на Петя?“ — повече от 60 % от тях отговарят — „С личната й драма.“ Докато от възрастните само 30% са подчертали този отговор. Възрастните помнят това време и самите те са имали своя лична трагедия.
На въпроса: „Как оценяте Петя — като: жертва на времето, силна личност; човек, който в живота и в поезията учи другите хора?“, 66 % я определят като силен човек. В същото време те не отделят поезията на Петя от личния й живот.
„Разбирате ли Петя, можете ли да се поставите на нейно място?“ На този въпрос 1% по-малко от възрастните отговарят с „да“, а 68% и от възрастните, и от децата смятат, че „Петя може да ни помогне да разберем миналото“. Всички „чувстват Петя близка“. Защото „искам да се раздам на живота с любов“ — този отговор доминира при 59 % от анкетираните, въпреки че в анкетата на този въпрос има и по-лесни отговори, като: „защото обичам Бургас, морето и лятото“. ..
Оказва се от резултатите, че възрастните знаят за издадените сборници с европейска поезия, където са публикувани стихове и на Петя Дубарова, но младите не са наясно дали Петя и нейното творчество са познати извън България. Освен това 43% от младите и толкова от възрастните въобще не са чували песни по текст на Петя. Много логично в анкетата е поставен следващият въпрос: „Кой трябва да положи усилия, за да се помни Петя и нейното творчество?“ Над 50% от анкетираните смятат, че това са учителите и институциите, 40 на сто виждат това като дълг на журналистите.
Около 63% от анкетираните смятат, че може да се направи нещо, за да не се повтори такава история — да не бъде погубен таланта на някого...
 

Стихове на част от участвалите в анкетата ученици



Не защото
 
Говоря не защото ми се вика
и слушам не защото ми е нужно.
Стестинелна съм... Не защото мисля,
че всички са враждебно чужди.
 
Усмихвам се, но не защото искам
околните да ме харесват,
и плача не защото съм щастливка,
превърнала се в малка глезла.
 
Обичам не защото ми е скучно,
мечтая не защото ми е навик
и мразя не защото тъй се случва,
и не защото ми го забраняват.

Играя с чувствата не защото съм без воля
и не защото в тях не вярвам.
Живея просто както мога
и никога — защото трябва.

Виолета Владимирова — 16 г., ЕСПУ „Кирил и Методий“


 
 
Дърво на хълма
 
Да не забравяме никога,
         Че има дърво на хълма:
— някъде далече, където и да е
— дърво без име,
сприятелено с идващите вечери и дни –
дърво на хълма.
То ще ми напомня за тъжните очи в
мрака,
за нощта — бездомна, проникваща във всяка
мъничка трева,
полюлявана някак тъжно от вятъра.
Дърво на хълма.
Никой не го обича.
Никой не го помни.
Само, далеч от своята гора.
Имаш мен!

Евгения Григорова — 16 г., ЕСПУ „Кирил и Методий“


 
 
Свършек
 
Гонят ме бързоногите коне на вятъра,
А аз тичам по неведоми пътища.
Искам да сграбча сиянието на луната
и с ръце да обгърна тишината.
Мислите потъват в море от думи,
мечтите са разбито огледало.
Душата отлита от двора на съзнанието,
а нощта спусна котва във водите на мълчанието.
Дърветата размахват тъжни пръсти,
а дните бавно се превръщат в сняг...
Лятото убиец безпощаден е на пролетта.
Светът разтапя се — загива любовта...

Росица Вангелова — 16 г., ЕСПУ „Кирил и Методий“


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *