5 години “Словото”

|
На 5 юли се навършиха 5 години от създаването на виртуалната библиотека за българска литература "Словото". По този повод на терасата на Националния студентски дом се състоя скромно тържество, с участието на Петър Чухов (китара) и Иван Христов (кавал).
По план директорът на Студентския дом Пламен Дойнов трябваше да каже няколко встъпителни думи, но поради заболяване неговият текст прочете Константин Павлов (зам. председател на УС на Сдружение "Словото"). Ето и самия текст:
 

Виртуалната библиотека на България


Уважаеми дами и господа!
Единствено по този начин – чрез написаните думи – днес мога да бъда сред вас и да споделя рождения ден на „Словото“ – най-прекрасното и жизнено чудовище в изчезващия литературен резерват на България. Всички вие знаете, че това не е просто един обикновен рожден ден на един обикновен сайт. Защото този ден с право може да претендира да бъде празник на цялата виртуална българска литература.
Едва ли има друг български сайт, който толкова последователно да се стреми да събере в себе си всички възшествия и пропадания на писмеността – от изящните скокове на мисълта, през шеметните извивки на чувството, до графоманските тикове на ръката. „Словото“ изобилства от всякакви имена на автори. Класици, съвременни модни писатели и напълно непознати дебютанти съжителстват със спокойствието на очаровани пленници, уловени във всеобхватната електронна мрежа.
Именно това е най-същественото достойнство на „Словото“ – да осъществява виртуалната цялост на българската литература. Това е Виртуалната библиотека на България, отворена към безкрая от възможности, където с рядка почтеност при съблюдаването на авторските права, мълчат хиляди текстове, които във всеки миг могат да бъдат заговорени. Изобилието от текстове и имена, толерантността към най-разностранни почерци и езикови поведения, желанието да се обозре класическата и актуалната литература, създавана в стари времена или в нови пространства – това е добрата тоталност на библиотеката.
За пет години „Словото“ не просто разшири интелектуалната си територия, а прорасна в нови рубрики и сателитни сайтове, разклони се не само към литературната история и художествените четива, но и към актуални новини и информационни масиви. Затова наградите и признанието, които сполетяха сайта през годините, са колкото престижни и заслужени, толкова и недостатъчни, за да опишат значението на това електронно пространство за българската култура.
Сигурен съм, че виртуалната библиотека „Словото“ ще сбъдне думите на Борхес от прочутото му есе „Вавилонската библиотека“: „...Подозирам, че човешкият род – единственият – е на път да изчезне, а Библиотеката ще продължава да съществува: осветена, изпълнена с ценни книги, безполезна, нетленна, тайнствена.“
Както съм сигурен, че след десетилетия или векове авторите на новата Електронна Библия ще започнат с познатите думи: „В началото бе „Словото“...
Честит празник! И многая лета!
 

5 юли 2004 г.


Пламен Дойнов


 
Иван Христов (кавал) и Петър Чхов (китара). Снимка © Мартин МитовМартин Митов, председател на УС на Сдружение "Словото", и един от създателите на сайта, заедно със Силвия Гогова, друг от създателите на "Словото", прочетоха заедно слово по повод рождения ден. Предлагаме ви пълният му текст:
 
Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа,
Добре дошли на нашето скромно честване.
През изминалата седмица често ме питаха как оцеляхме толкова време, как се създава и поддържа един сайт като „Словото“ в тези измъчени за културата ни години. Отговорът е – трудно. Но както виждате, не само оцеляхме и се развихме, а имаме смелостта и да празнуваме 
Днес в него са представени произведения на български класици, основните произведения, изучавани в средното училище, пиеси, критични материали, езиковедски разработки, произведения на съвременни автори. Всички материали са публикувани с изричното разрешение на носителите на авторските права. Има и чуждоезикова секция, в която са представени произведения на български автори, преведени на английски, френски, немски, руски, гръцки език. Тези преводи се четат главно от чужденци, което дава много добра възможност българската култура да се разпространява в целия свят.
Малко предистория – преди около 7 години пуснах на личната си страница няколко произведения на Смирненски и Вапцаров. Всъщност Вапцаров е първият български автор, представен по-цялостно в Мрежата. И неговото:
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
е все така живо и актуално и днес, когато шепа ентусиасти без да губим своята вяра, се борим българската култура да достигне до повече хора, използвайки съвременните технологии.
Преди 5 години с група приятели и съмишленици решихме да обединим произведенията, намиращи се на различни лични страници в една голяма, обща библиотека, в която да представим всички значими произведения от българската литература. Обиколихме доста фирми, търсейки пространство в интернет, място за това начинание. Единствено Орбител откликнаха на молбата ни и приветстваха идеята. И точно преди 5 години на адрес slovo.orbitel.bg се появи и виртуална библиотека „Словото“. В първият ден сайтът имаше само 8 автора – вече споменатите Вапцаров и Смирненски, Гео Милев, Яворов, Дебелянов, Елин Пелин, Вазов, естествено, с неговата незабравима Епопея на забравените, Паисий, който някак си полагаше началото хронологично, с неговото и днес звучащо актуално:
О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
За кратко време библиотеката нарасна неимоверно, включиха се още доброволци, добавиха се нови автори и произведения. Включихме, разбира се и:
Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта рòдина е мила.
 
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
без да се притесняваме от дискусиите трябва ли то да се изучава или не.
Започнахме да публикуваме на сайта и нови автори, както утвърдени като Георги Константинов, Георги Данаилов, Петър Чухов, Георги Господинов, така и нови, намиращи именно при нас за пръв път своите читатели.
Днес трудно мога да кажа колко общо са авторите в Слово.бг, стотици са и нарастват ежедневно, произведенията са десетки хиляди. Във всеки случай почти сме покрили изучвания материал в училище, конспектите за кандидат гимназисти и кандидат студенти.
Силният наплив на нови, млади, съвременни автори наложи миналата година да създадем още една библиотека, още един сайт за българска художествена литература – „ХуЛите“. Скоро отбелязахме 6 месеца от неговото създаване, за който кратък период от време той се превърна в най-посещавания български сайт за култура изобщо.
Интересът към културни събития и новини от културния живот в страната наложи създаването преди близо две години на новинарска секция към Словото, която тази година се обособи в самостоятелен сайт за новини Словеса.нет. Обособявайки и отделна рубрика за оперативна критика „Рефлексии“.
Сигурно сте били на рожден ден на 5-годишно дете и знаете как майката обича да хвали детето си. Особено, ако има защо. Та да се похвалим и ние, с наградите си, не само с това колко хубаво дете сме създали - „Словото“ има две награди за сайт на годината през 2000 и 2002 г., присъждани от интернет общността в България (едната е на жури, другата е на публиката), както и награда „Христо Г. Данов“ за принос в развитието на българската книжовност (през 2003 г.). На практика това е единственият сайт за култура печелил награди в престижния конкурс „Български сайт“, както и първият сайт, получил национална награда.
С парите от награда „Христо Г. Данов“ купихме собствен сървър, на който в момента са разположени всичките ни сайтове и който Орбител колокейтва безплатно.
Споменах вече как се разрои „Словото“, създавайки отделен сайт като „ХуЛите“ и обособявайки новините в сайт като „Словеса“. Но това не са единствените сайтове, поддръжани от нас. Сдружение „Словото“ поддържа и сайтовете на издания в областта на културата като в. Литературен вестник, сп. Пламък, Театър, Родна реч и Български език, на Сдружение на български писатели, къща музей на Иван Вазов, музей Параход Радецки, на различни дружества и организации в областта на културата. За съжаление, пълната липса на средства не ни дава възможност да поддържаме редовно онлайн изданията. Но се надяваме скоро да поправим тази си несериозност.
Много се спекулираше с темата за мишката, която щяла да изяде книжката. Много се изговори как хартиените книги скоро ще изчезнат. Като отрицание на това, ние, най-големите издатели в мрежата на българска литература, имаме издадени вече 12 заглавия и на хартия, а три се подготвят за печат в момента и ще са на пазара до края на лятото. Първата книга, която издадохме на хартия е на Весела Димова, „Отвъд съня“ и искам да споделя с вас едно от любимите си стихотворения от нея:
Обичай ме диво.
Обичай ме страстно.
Тъй, както вълкът
пожелава вълчицата.
През тъмни пространства,
забрани, опасности...
Обичай ме грешно.
Обичай ме истински.
 
И нека съм ангел,
дете и измамница -
жестока и нежна,
добра и себична...
Обичай ме -
зло, безнадеждно, безпаметно -
напук на самия живот
ме обичай.
Винаги сме искали не само да фиксираме и отразяваме съществуващото вече в литературата, а и да поощряваме творчеството. Затова почти постоянно организираме и различни литературни конкурси. Първият беше през 2000 година в чест на 150 годишнината от рождението на Иван Вазов с три категории – поезия, проза и есеистика. Организирахме го съвместно с ЛитерНет, другият голям сайт за литература в интернет. Тук първоначално мислех да чуем откъс от награденото тогава стихотворение, но бродейки из страницата на Пепа Николова попаднах на друго, посветено на първият ни рожден ден и ще си позволя да ви предложа него:
Една година - прескочила времето -
докосна посипани с прах времена.
Година, в която посято бе семето -
и Слово роди се в поток светлина.
 
Изгря и превърна се в нежното цвете,
което разцъфна във жадни души -
за слово и образ - от думи оплетени,
за преродени в поезия святи мечти.
 
Знам, беше ви трудно, понякога страшно...
и искахте вече да няма следа...
Но бързо изтупахте времето прашно
и го събрахте в новия век - за света.
 
И дадохте шанс и на новото време -
макар и различно - но то е СЕГА -
а може ли някой мига да отнеме -
роден, да докосне за миг вечността.
 
А Словото стана през тази година
и храм и надежда за много съдби,
открили във него мига си отминал,
пречистили в Словото грешни души.
 
Прегръща ни времето, нежно събира
остатъци плахи от наште сърца -
превърнати в слово - дано догодина
събрало е още по-нови неща :)
 
Бъдете ни живи, бъдете ни здрави -
събирайте в Словото още цветя -
те, вечно разцъфнали, нежно ухаят
и носят в душите поток светлина.
Мисля, че то е актуално и за тази ни годишнина.
Преди време установихме, че студентите-хуманитаристи изпитват страх от компютрите и интернет, чужди са им, непривични. А именно за тях мрежата е много по-удобна за използване от традиционните книги. За да им покажем, че интернет не е само за инженери, за да ги стимулираме да го използват организирахме съвместно с Орбител и конкурс за литературна критика, в чест на 120 годишнината от рождението на Боян Пенев.
Най-големият конкурс, организиран от нас и Шеринг България беше за интимна лирика и в него участваха над 350 автора с близо 900 произведения. Членовете на журито, доста се изтормозихме докато изчетем всичко и го оценим, но се справихме. Ето и класираното на първо място, автор е Аксиния Михайлова:
Мъжът,
с когото се събуждаме в едно легло,
не е онзи,
на когото приготвям вечеря.
Вечерният мъж идва ненавреме,
самоотвержено се бори с ключалката,
не разпознава чехлите си,
спори с последните новини.
По време на безкрайните му монолози
(докато се опитва да ме люби)
изплуват най-тъмните ми страни.
Не познавам вечерния мъж.
Съмненията идват от Теа, която му говори:
"очичките казват че им се спи
и коремчето казва че му се спи
и коленцата и всичкото ми казва
че му се спи лека нощ тати"
Никой не помни да е виждал вечерния мъж.
Този от сутринта
излиза от съня с бавна усмивка,
така непохватен
когато налива първото си кафе,
толкова крехък,
и докато ни маха за довиждане
от терасата,
на път за детската градина,
ми се иска да му изкрещя
колко още го обичам,
но това едва ли би имало
някакво значение
сред префучаващите коли на кръстовището.
През тази година се проведоха 2 конкурса – за хумор „Очи за себе си“ и за детска приказка „Дете Мое“, и двата организирани от новият ни сайт, ХуЛите, и двата със съорганизатори, съответно Галерия Актив Арт, Варна и издателство Анхира.
В момента тече конкурс за пътепис, съвместно издание на „Словото“, Фото Форум и списание „Одисей“. Както виждате всичките ни конкурси са съвместно с някоя друга организация или сайт, стремим се да работим активно с много и различни съмишленици. Различни са и темите на конкурсите – стремим се да обхванем различни области на културата, да поощряваме различни инициативи.
Обикновено при подобни поводи се благодари. Трудно мога да изброя всички, помогнали „Словото“ да съществува и да се развива. На първо място това са хората от Орбител, без чиято помощ наистина нямаше да можем да съществуваме. Трябва да спомена и Мишо Манолов от ол.бг и Павел Калинов, създателят на Гювеч за подкрепата. Не бива да пропускам и Жюстин Томс и АВС дизайн, помагали ни много през тези години. Задължително е да спомена Пламен Барух, който макар и член на Сдружение „Словото“, т. е. неотлъчна част от нас, заслужава благодарност за софтуера, който разработи специално за сайта слово.бг и в момента продължава да администрира сървъра ни, намирайки пролуки в прекомерната си ангажираност. Благодарим и на Венци Джамбазов, поддържащ новинарския ни сайт Словеса, както и страниците на други медии, разположени на нашия сървър. Трябва да благодарим и на Иван Янкулов, по известен като Леос за разработката и техническата поддръжка на сайта ХуЛите. Ако продължавам в същия стил ще ви отегча съвсем и ще го откараме до среднощ, а пак е много вероятно да изпусна имена, затова спирам с благодарностите дотук, като последно искам да спомена Пламен Дойнов и Националния студентски дом, нашите домакини не само на тази изява, а и на други събития, организирани от нас, надявам се да продължим сътрудничеството си и занапред.
В заключение искам да отчета, че като цяло първата петилетка е изпълнена успешно и в срок и тържествено да обещая, че следващата петилетка ще я изпълним за три години. Дела, дела и пак дела, уважаеми другарки и другари.
 
Текстовете с курсив бяха изпълнявани от Силвия Гогова. След речта, Мартин Митов връчи благодарствена нота на Ралица Бобoчикова, търгoвски директор на Орбител, единственият спонсор на "Словото", в знак на благодарност за дългогодишната и безрезервна подкрепа към проектите на Сдружението. Светла Стайкова поднесе специална торта, но вятърът на терасата малко развали ефекта от традиционното духане на свещичките. Не успя да развали обаче доброто настроение.
Преди и след речите гостите имаха възможност да се наслаждават на музиката на Петър Чухов и Иван Христов, а след скромен коктейл в Студентския дом, купонът се завихри в пицария "Джепето"...


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *