80-ият рожден ден на Боб Фоси почетен подобаващо в Народния театър

|
750 специално подбрани гости аплодираха в продължение на половин час грандиозния спектакъл на Борис Панкин “Да бъдеш Боб Фоси”.
Държавни мъже, бизнесмени и културни дейци ръкопляскаха до изнемога на бляскавия актьорски състав, събрал в едно звездите на Народния театър и балет “Арабеск”. Михаил Петров, Аня Пенчева, Марта Кондова, Елена Петрова, Кирил Кавадарков, Кръстю Лафазанов, Теодор Елмазов, Христо Чешмеджиев, Ванча Дойчева... това са само част от имената, озарили с присъствието си вечерта на 23 юни, и оставили неизличим отпечатък в сърцата на поклонниците на Мелпомена.
Самият спектакъл, който е много повече мюзикъл, отколкото театрална постановка в класическия смисъл на думата, има семпла структура. Както казва и самият режисьор, в представлението няма естетически търсения и то е по-скоро един документален проект. Актьор или актриса от хитовата постановка на Народния “Ах този джаз!” (която за 7 месеца е поставяна 29 пъти и е посетена от 17 313 зрители) влиза в ролята на конферансие и разказва случка от биографията на Фоси, която после бива илюстрирана било от перфектните (като вокали и хореография) изпълнения на “Арабеск”, било от прожекция на шестте непоказвани в България видеоматериала с документални кадри, интервюта и факти от работата и живота на човека, променил завинаги модерната хореография. Тази схема, асоциирана предимно със средношколските представления от времето на соца, обаче се оказва изненадващо продуктивна за “Да бъдеш Боб Фоси”, навярно поради респектиращия професионализъм на участниците, сценографа Иван Токаджиев, хореографите Боряна Сечанова и Анна Пампулова и художника Петър Митев. Да не забравяме и 24-каратовата стойност на оригиналите, откъси от които бяха претворени на сцената на “Иван Вазов” – изключителните мюзикъли на Фоси “Ах, този джаз!”, “Чикаго”, “Кабаре”, “Сладката Чарити”, “Копринени мисли”, “Танцувайки” и “Голямата работа”. Небивал фурор предизвика изумителното вокално и сценично присъствие на младата Жени Александрова – актриса, чиято по-нататъшна кариера трябва да бъде следена под лупа, - а Елена Петрова се разплака съвсем нережисирано преди обявяването на финалната сцена, с което засили още повече емоционалната автентика на “Да бъдеш Боб Фоси”. Както е казал Томас Ман (макар и по съвършено друг повод), “геният не се развива, а се разкрива”, и този българо-американски културен проект е успял да постигне точно това – чрез подбрани мигове от един задъхан живот да ни покаже величието на големия творец, отдаден в пълна степен на своето изкуство.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *