„9 септември 1944 г.“ – предстояща книга от „Сиела“

|
Корица на книгатаТази седмица очаквайте новото заглавие от поредицата „Минало несвършено“, която издателство „Сиела“ прави съвместно с Института за изследване на близкото минало.
Александър Везенков е автор и на друга книга от поредицата - „Властовите структури на Българската комунистическа партия“.
В ранната сутрин на 9 септември 1944 г. Радио София разпространило извънредно важна новина - малко преди шест и половина Кимон Георгиев, подполковник от запаса и бивш министър-председател, прочел прокламация към българския народ. Някои си спомнят гласа му като „уморен, но ясен и чист“, други като „слаб, женствен“, но не това е важното[1]. В прокламацията се описвало катастрофалното положение, до което е била доведена страната като съюзник на хитлеристка Германия, и се оповестявало съставянето на ново правителство на Отечествения фронт. То обещавало да нареди България на страната на антихитлеристката коалиция и така „да я спаси от гибел". Представени били и министрите в новия кабинет - една доста шарена група от звенари, комунисти, земеделци-пладненци, социалдемократи и „независими интелектуалци“. Самият Кимон Георгиев ставал за втори път в кариерата си министър-председател. Прокламацията била повторена многократно през деня.
След първоначалната изненада
За много от обикновените хора новината била объркваща - правителството включвало както комунисти и земеделци-пладненци, които за първи път поемали министерски постове, така и известни превратаджии и активни политици с дълги и противоречиви биографии. Объркване внесло преди всичко името на самия министър-председател. Някои в първия момент сметнали, че Кимон Георгиев и новият министър на войната запасният полк. Дамян Велчев са дошли на власт почти като повторение на режима от 19 май 1934 г. За много хора самото присъствие на ред познати имена действало успокоително, ограничавайки сякаш непредвидимото до едни поносими граници. За други обаче точно те били източник на съмнение дали изобщо става дума за истинска промяна и скъсване с миналото. Някои комунисти се притеснявали, че техните министри са твърде малко на брой - едва четвърт от състава на кабинета.

[1] Иван Мартинов, „В ония дни". В: Ден последен, ден първи. А. Тодоров, В. Александров, К. Калчев, съст. София: Български писател, 1974, с. 346; Петър Дертлиев, Ден първи - ден последен. Спомени. т. 1. София: Фондация „Янко Сакъзов", 1996, с. 102.

За 9 септември е писано невероятно много, при това от ясно изразени политически позиции, често с пропагандни мотиви. В настоящата книга авторът Александър Везенков се стреми към една възможно по-достоверна възстановка на събитията като прави опит да се освободи от натрупаните в спомени и исторически съчинения заблуди, измислици и преднамерени внушения. Разнищването на подобни манипулации може да изглежда странично занимание, но то позволява да се хвърли мост между днешните представи за 9 септември и събитията такива, каквито ни ги разкриват проверените сведения от архивите и спомените на съвременниците. Така, търпеливо разплитайки наслоилите се клишета, книгата се връща към действителния 9 септември 1944 г. и участниците в него.

Цена 18.00 лв., стр.480 , isbn 978-954-28-1452-8

Страница от книгата с приложен документ

 

Илюстрация от книгата

 

По материали на „Сиела“



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *