06.07.2009, Рефлексии
Най-чудното чудовище на Виктор Самуилов

Трудно е да не се забележи тази книга – във формата на къща, здраво свързани с метална спирала листи от висококачествена хартия, а в същото време – корица в мрачни краски. Защото - напълно в духа на времето, стиховете са не само за деца, така, както и по-голямата част от късометражните и пълнометражни анимационни продукции. А и няма как да говорим за Чудовище, а пък корицата да е розова, нали?

До всяко стихотворение се мъдри номерът на страницата, оформен точно като номер от някоя улица. Особено колоритни са тези табелки с номера в съдържанието на края на книгата, където приличат на спретната колекция на дългогодишен колекционер на спомени. Пъстрите страници съчетават стила на Яна Левиева с рисунки на малки деца (или рисунки, които приличат на рисувани от малки деца), което създава неподражаема атмосфера, сред която се разполагат стиховете. А и те не стоят кротко и стандартно подредени. Някои са със ситничък шрифт – разказват за дребосъчето или пък ги е страх и се свиват уплашено:

Ръми.

- Тишината ли, бате, шуми? –

сънен ми шепне Сашо.

На село са нашите и сме сами.

Само ръми.

А се плашим.

(„Тишина”)

Други се разполагат нашироко – като стихотворението за мушицата – която с лекота прелита от едната на другата страница.

Има стихове, в които думите сякаш танцуват под и над реда, извиват се нагоре и надолу, някои са по-черни, други са по-дребни, трети са написани на ръка, четвърти са шарени... Това, което няма, са стандартни, обикновени и скучни стихове.

Комбинацията от талантливо подредените думи и раздвижения им графичен образ е точно това, което има шанса да привлече вниманието на родители и деца, да избяга от клишето на книгата със стихотворения за деца, да задмине скуката с двеста километра в час. Да разположи малкия читател в позната и близка вселена и същевременно да събуди любопитство и интерес. Все пак, колкото и да е впечатляващо външното оформление, още по-впечатляващо е, че стихотворенията едновременно забавляват и образоват. Най-ценната и радваща комбинация.

Търсачката

Мама – вечната търсачка,

все тършува нещо там.

Рови в книги и играчки:

- Де изчезна туй – не знам...

Мрънка пак: - И тук го няма!...

Аз, понеже бях зает,

дадох й съвет през рамо:

Потърси го в Интернет!

Най-тъжният дом

Объркани вчера от липса на знаци

по дългия път до Бъргас,

попаднахме с мама на Дом за сираци

и те се събраха край нас.

Какво се оказа – разказвам накратко,

макар че не спах до зори:

децата си имали мама и татко,

но те пък били без пари!

Раздадох си всички играчки, обаче

какво да се прави – не знам.

При живи родители – да си сираче

е срам за страната ни. Срам!

"Чудовище вкъщи" е издание на ИК "Жанет-45", можете да поръчате от виртуална книжарница "Словото".