Boney M – удоволствието да се забавляваш

|
Докато пиша тези мои впечатления от шоуто на Мейзи Уилямс и нейните “Бони Ем”, на 1-ви декември в София, те продължават да свирят и пеят. Не, не съм си тръгнал преди края. Оказа се, че за желаещите да ги видят и танцуват с тях, само една Зала 1 не стига. Така че “Бони Ем” ще направят два концерта за една вечер, перфектно организирани от "Арт Бг". Дори при най-добро желание, не се намират никакви проблеми за отбелязване. А това заслужава да се отбележи.
Точно в 19.00 във вече пълната зала, разпродадена преди месец, "Трамвай номер 5" имаха честта да "подгреят" публиката, изпявайки своите хитове от времето, когато поп музиката в България се наричаше "естрада". Съдейки по възрастовия състав в залата (реално присъстваха три поколения), за повечето хора техните песни бяха повече от познати. С други думи - бг-хитове от радиото и телевизията на тяхната младост. Една "петица", която се движеше по разписание.
Наближаваше времето за световните хитове.Онези, реализирали продажби от над 150 милиона по целият свят. Диско легендите, без които не минава нито едно ретро-парти по клубовете. Точно в 19.30, без забавяне, Мейзи Уилямс и нейните “Бони Ем” буквално изпълниха сцената. Кралицата Уилямс и нейното трио, заедно с още деветима перфектни музиканти: китара, бас, барабани, двама на синтезаторите, сакс, тромпет и тромбон, плюс нашия човек - Ивайло Романов-Пелето на перкусиите. През следващия час и половина прозвучаха най-известните парчета на групата, които не смятам за необходимо да изброявам. Представяйки ни се в такава формация, беше неизбежно да усетим многото соул, фънк, реге и джаз елементи, с които Бони Ем правеха своето диско през годините. Смели аранжименти и много мелодия в пеенето - рецептата на истинските хитове. Мейзи Уилямс и компания ни представиха едно добре режисирано шоу с много ритъм и динамика на сцената, което държа на крака публиката почти през цялото време. Може би ако нивото на звука беше малко по-високо и брас секцията се чуваше малко по-силно, щях и аз да подскачам тук-таме, а и поради ранния час на практика си бях "тавряз". Но тези мои "изисквания" явно не вълнуваха останалите в залата. Не липсваха и задължителата игра с публиката, както и часът на бенда. Моят личен фаворит - "No woman, no cry" на Боб Марли.
Повечето парчета звучаха в познатите си аранжименти, но доста разчупени вокално, от което публиката само спечели. Защото от онези “Бони Ем” минаха доста години и формацията в момента е друга.
За финал - задължителните два биса. Коледната "Christmas day", защото наближават празници, и голямото "благодаря" към българската публика.
 

Николай Петров




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *