3199 2012-02-02 13:31:08 Леонардо да Винчи гони сериен убиец в зашеметяващ френски трилър http://www.slovesa.net/index.php?id=3199 Първокласен трилър с действие, развиващо се през XVI век в Рим – това е романът „Леонардо и седемте престъпления в Рим", разгърнат от френския автор Гийом Прево като напрегнато, но увлекателно криминале за средновековна Европа.

В началото на XVI в. Вечният град осъмва в кръв, след като обезглавен мъжки труп е намерен на конната статуя, увенчаваща колоната на император Марк Аврелий. Кървавият надпис в основата гласи: „Който съгрешава...". Скоро след това мъртвото тяло на шейсетгодишен старец, вързан за стълба, подпряна на колоната на Фока на Форума, се превръща в продължение на това престъпление, завършващо фразата с думите: „Бог го наказва!" Тези две убийства разтрисат силно Рим, тъй като убиецът отправя предизвикателство към града, към папата, към християнството и дори към самия Бог. По същото време Леонардо да Винчи пребивава във Ватикана, правейки своите изследвания върху анатомията. Оказва се, че единственият, който е способен да разкрие тези престъпления и да разобличи убиеца, е не друг, а именно да Винчи. Като всеки герой, Леонардо си има и своя верен помощник в лицето на млад студент по медицина. Романът е поднесен по изключително увлекателен начин, заплитайки интригата с всяка следваща страница и достигайки бездиханно до неочакваната развръзка...

„Леонардо и седемте престъпления в Рим" е книгата, с която Гийом Прево дебютира през 2000 г. Романът се превръща в хит и претърпява няколко преиздания, а великолепно структурираното му и откровено „трилърово" повествование успява да му спечели бърза популярност из европейските книжарници. Преведен на всички големи световни езици, „Леонардо и седемте престъпления в Рим" най-сетне стъпва и на българския пазар – благодарение на ИК „Изток-Запад". Авторът Гийом Прево е човек с биография, която е не по-малко любопитна от произведенията му: роден е през 1964 г. в Мадагаскар – в семейство на французи, работещи на острова по това време. Завършва изключително престижната „Екол Нормал" („Висше еталонно училище") в Париж и работи като преподавател по история в парижка гимназия. Автор е на още няколко исторически трилъра, на една полицейска кримка и на научнофантастична трилогия за юноши. Въпреки своята ерудираност и безкрайно грабващ стил на писане, Прево е човек, който предпочита да остане в сянка. Интервютата, които е давал, се броят на пръсти. В едно от тях той казва, че в своите исторически трилъри винаги се е стремял да се придържа към тънкото острие на баланса между стриктната историческа достоверност и творческото въображение.

Точно такъв е „Леонардо и седемте престъпления в Рим" – действието се разгръща в много динамично време на големи промени в живота и настроенията на хората. Именно в тази турбулентна и наситена с автентичност и детайли среда героят Леонардо разкрива престъпления, пряко свързани с новия и обсебващ дух на епохата, с преоткриването на античната древност, с нейната артистична свобода, гражданска еманципация на личността... и човешка мярка за всичко.

По материали на "Изток-Запад" 1 3198 2012-01-29 22:44:09 Красивият дъбстеп на Фела http://www.slovesa.net/index.php?id=3198 Не съм съвсем сигурна защо, но съвременната електронна музика винаги остава пренебрегната, когато се говори за музиката като изкуство - слагат я в кутията на някаква пост-всичко ъндърграунд култура, чиято идеология включва смахнат външен вид, асоциално поведение и употреба на незаконни вещества. Изненадващо и за мен обаче, оказа се, че странно облечените и леко чалнати хора понякога знаят какво да слушат.
Откровено се изсмях, когато чух словосъчетанието „интелигентен дъбстеп". Интелигентен? Това не беше ли онази „музика", която звучи като развалена звукова карта, а човек може да й се наслаждава само ако е в състояние на транс?
Да, обаче не съвсем. Не и ако си чувал Фела (Phaeleh).
Този мил британец, дошъл чак от Меката на електронната музика - Бристъл, имаше щастието да пуска пред българска публика на 28 януари в клуб Mixtape 5. И това ни се услади толкова, че ни се струваше нереално.
Не виждам смисъл в реденето на стилови дефиниции, когато трябва да се опише нечия музика, а и за Фела се твърди, че няма точна стилова ниша, в която той да се намести. По-важното е, че музиката му е емоционална - определят я като меланхолична, но самият той казва, че за него е много важно да може да изрази чувства чрез музиката, и че най-успешните му композиции са тези, в които е вложил най-много от своята емоция. Музиката му е плавна, лека, красива, от време на време сгромолясваща се от високо, както е по каноните на дъбстепа - първо бавна, после бърза, после пак бавна - като сърдечен пулс. Тя е по-мелодична от всеки електронен звук, който можете да си представите, нежна хармония от всевъзможни инструменти и вокали, подкрепена от елегантен, но стабилен бийт, който влиза с точно толкова сила, колкото е необходима - и някак всичко зазвучава вълшебно.
За мен музиката - когато действително е музика, а не просто случайно събран и набързо намятан в озвучителната система шум, какъвто дъбстепът обича понякога да бъде - е любов. А за любов, знаете, може да се пише много, но не е същото, като да я изживееш.
На Фела му е лесно да те накара да се извисиш, да пропътуваш хиляди километри, да се замислиш, да мечтаеш, може би дори да се разплачеш. А най-много му се удава да накара всички да танцуват и да се забавляват, особено когато ухилен ни казва „Наздраве!" от пулта с бира в ръка.
Така характерната за него меланхолия не можахме да я усетим - като повечето изпълнители, и той беше подбрал за живото си участие по-весели, ритмични и забавни композиции. Това, разбира се, изобщо не отне от качеството и уникалността на изпълненията му, а само разпалваше още повече възторга сред публиката.
Квинтесенцията на творчеството му се събира в репликата на негов фен: „Човече, музиката ти е много по-яка от наркотиците."

Участието на Фела не би било толкова безапелационно чудесно, ако не бе подкрепено от също толкова силни изпълнители. След него на сцената се качи бийтбокс машината Скилър, който, най-простичко казано, беше изумителен. Изпълнението му беше напълно в духа на чутото досега - Скилър показа, че никакъв пулт не ти е нужен, за да правиш дъбстеп, а междувременно изпълни фрагменти от някои добре познати електронни парчета, на които публиката просто избухна. Тя вече беше качена достатъчно нависоко от Фела, Скилър просто се погрижи да не й позволи да слезе на земята.

След динамичното му и емоционално изпълнение пулта пое французинът Фон Ди (Von D), нахлупил слушалките върху каскета си. Неговият по-стегнат и обран сет ускори темпото, точно както се полага на късните часове на нощта. Публиката отговори с подобаващото парти настроение.

Цялата тази вълшебна вечер не би била реалност без чудесната работа на хората от Platform, които организираха и проведоха събитието почти идеално. Екипи от техни диджеи пускаха тандемно по двама на пулта (b2b) - преди появата на Фела това бяха WeeDesS & Soundwave и JamezBongg & Monk, а след участието на Фон Ди партито продължи с още от диджеите на Platform. Музика, която не просто е на ниво и очевидно е харесвана от гостите, но и доставя неимоверно удоволствие на тези, които я правят. А точно такава трябва да бъде всяка музика.

Десислава Гичева
1 3197 2012-01-29 22:41:16 Прочетете откъс от "Междучасията на малкия Никола" http://www.slovesa.net/index.php?id=3197 На 30 януари 2012 г. дуетът Госини и Семпе ще се погрижи за ведрото ви следновогодишно настроение с още една книжка за малкия Никола - както знаете, книжките за безобидните лудории на известните съученици са адресирани към деца над 9 до 99 години.

„Междучасията на малкия Никола" (превод: Венелин Пройков, цена 9 лв., 140 стр.) съвсем не са губене на време. Ще разберете как се прави вестник и какво значи забележителен футболен двубой. Тук присъства и прочутият разказ за розовата ваза, а в края на учебната година Никола получава награда за... количеството на своето красноречие.

Преди „Междучасията на малкия Никола" „Колибри" издаде още четири книжки от тази поредица.

Госини & Семпе „Междучасията на малкия Никола"

В училище стана нещо страшно – изгониха Алсест!
Цялата работа се случи през второто сутрешно междучасие.
Всички заедно играехме с топка на ловец и дивеч, нали знаете как се играе: който държи топка¬та, е ловец; тогава се опитва да удари някое друго приятелче с топката, удареният се разплаква и на свой ред става ловец. Много е щуро. Единствените, които не играеха, бяха Жофроа, понеже отсъстваше, Анян, който в междучасията винаги си преговаря уроците, и Алсест, който дъвчеше последната си сутрешна филия с конфитюр. Алсест винаги си запазва най-голямата филия за второто междучасие, понеже то е малко по-дълго. Ловец беше Йод, а това рядко се случва – той е много силен и всич¬ки избягват да го целят с топката, защото той като ловува, много боли. Та Йод се примери в Клотер, а Клотер залегна по корем и си покри главата с ръце; топката прехвърча над него и – бам! – удари Алсест по гърба, Алсест си изпусна филията и тя падна на земята откъм намазаната страна. Алсест здравата се ядоса, цял се зачерви и се развика. Тогава Бульона – нашият възпитател – пристигна тичешком да види какво става, обаче не видя филията, настъпи я, подхлъзна се и за малко да падне. Ама че се учуди Бульона, като видя конфитюра по обувката си. Алсест направо побесня, размаха ръце и завика:
– Ей да му се не види! Не можете ли да гледате, като стъпвате? Така де, че какво е това!
Алсест много се беше ядосал; въобще човек не бива да се пише тарикат с яденето му, особено пък с филията от второто междучасие. Бульона също не беше доволен.
– Я ме погледнете в очите – каза той на Алсест. – Какво казахте?
– Ами казах, да му се не види, че нямате право да стъпвате по филиите ми! – извика Алсест.
Тогава Бульона хвана Алсест за ръката и го отведе. Като стъпваше, Бульона правеше цап, цап, понеже конфитюрът беше полепнал по крака му.
После господин Мушабиер би звънеца и междучасието свърши. Господин Мушабиер е нов възпитател и още не сме успели да му измислим смешно име. Влязохме в час, а Алсест още го нямаше. Учителката се учуди.
– А къде е Алсест? – попита тя.
Тъкмо щяхме всички да ѝ отговорим, когато вратата на класната стая се отвори и директорът влезе заедно с Алсест и с Бульона.
– Станете! – каза учителката.
– Седнете! – каза директорът.
Директорът изглеждаше много ядосан; също и Бульона; пълното лице на Алсест беше цялото обляно в сълзи и той подсмърчаше.
– Деца – каза директорът, – вашият другар се е държал по най-отвратителен начин с Бул... с господин Дюбон. За такова неуважение спрямо по-високостоящ и по-възрастен човек не може да се на мери извинение. И така, вашият другар ще напусне училището. Той, разбира се, ни най-малко не е помислил за огромната мъка, която причинява на своите родители. И ако в бъдеще не вземе мерки, ще отиде в затвора, защото така завършват всички невежи. Нека това да ви послужи за пример!
След това директорът каза на Алсест да си прибере нещата. Алсест си ги прибра, плачейки, и си отиде заедно с директора и с Бульона.
На нас ни стана много мъчно. На учителката също.
– Ще се опитам да оправя нещата – обеща ни тя.
Голяма работа е тая учителка, всеки случай!
На излизане от училище видяхме Алсест, който ни чакаше на ъгъла и ядеше паста. Като се приближихме до него, изглеждаше много натъжен.
– Още ли не си се прибрал у вас? – попитах го аз.
– Абе не съм – каза Алсест, – ама вече трябва да вървя, защото е време за обяд. Като разправя всичко това на татко и на мама, сто на сто няма да ми дадат десерт. Какъв беше тоя ден, да му се не видяло...
И Алсест си тръгна, като влачеше краката си и дъвчеше тихичко. На всички ни се стори, че на¬право се насилва, за да хапне нещо. Горкия Алсест, много го съжалихме.
После следобеда видяхме как в училището пристигна майката на Алсест. Беше доста ядосана и водеше Алсест за ръка. Влязоха при директора и Бульона също отиде там.
Малко по-късно си седяхме в клас и изведнъж директорът влезе заедно с Алсест, който се беше ухилил до уши.
– Станете! – каза учителката.
– Седнете! – каза директорът.
После ни обясни, че искал да даде още една възможност на Алсест. Каза, че го правел при мисълта за родителите на нашия другар, които били много тъжни, задето детето им може да си остане невежа и да завърши в затвора.
– Вашият другар се извини на господин Дюбон и господин Дюбон имà добрината да му прости – каза директорът. – Надявам се вашият другар да оцени това хубаво отношение и след този урок, който бе за него предупреждение, той навярно ще изкупи с поведението си тежкото провинение, което допусна днес. Нали така?
– Ами... да – отвърна Алсест.
Директорът го изгледа, зина да каже нещо, въз¬дъхна и си излезе.
Ние всички много се зарадвахме; започнахме да говорим в хор, обаче учителката почука с една линийка по катедрата и каза:
– Сядайте всички. Алсест, идете си на мястото и се дръжте прилично. Клотер да излезе на дъската.
Когато би звънецът, всички слязохме долу, освен Клотер, който беше наказан – него, като го из¬питат, винаги го наказват. В двора Алсест започна да яде сандвич със сирене, а ние се хвърлихме да го разпитваме какво е станало в кабинета на директора, и тогава пристигна Бульона.
– Хайде, хайде – каза той, – оставете другарчето си на мира, днешната история е приключена, вървете да играете! Хайде!
Той хвана Мексан за ръката и Мексан бутна Алсест, при което сандвичът със сирене падна на зе¬мята.
Тогава Алсест изгледа Бульона, зачерви се целият, размаха ръце и извика:
– Ей да му се не види! Как може такова нещо! Ето че пак почвате! Така де, то бива, бива, ама вие сте просто непоправим!

По материали на издателство "Колибри" 1 3196 2012-01-29 22:34:31 Вижте „Съдбата на рибаря" в Казиното, Бургас http://www.slovesa.net/index.php?id=3196 На 30 януари (понеделник) от 18 часа в Културен център "Морско казино" ще бъде открита фотоизложбата "Морски труженици - фоторазкази за съдбата на рибаря".
Тя ще бъде експонирана в зала "Александър Георгиев - Коджакафалията". Кадрите в изложбата са създадени по време на фотопленера "Морски труженици", проведен от Фотоклуб "Осмо изкуство" (със съдействието на Сдружение "Бургаска Фотографска Общност") през месец ноември 2011 година в рибарското селище "Ченгене скеле".
В продължение на 4 дни фотографите бяха част от ежедневието на рибарите и живяха с техните болки и радости. За селектиране бяха предадени над 140 кадъра. Жури в състав Генчо Петков, Румен Раканов и Цветомир Трънков подбра 42 от тях за участие в изложбата и определи победителите в конкурса. Представители на Сдружение "Бургаска Фотографска Общност", участващи в пленера "Морски труженици", решиха да присъдят допълнителни награди.
Изложбата беше показана за първи път по време на Празника на рибарите състоял се на 18 декември 2011 година в Рибарски клуб "Морски сговор" в "Ченгене скеле".
Заповядайте. Входът е свободен!

По материали на Община Бургас

1 3195 2012-01-27 22:30:07 Рамо до рамо, дъбстеп по двама http://www.slovesa.net/index.php?id=3195 Информация за българското участие на партито със звездите на интелигентния future дъбстеп - Phaeleh и Von D. На 28 януари рамо до рамо, по двама, ще пуска постоянно нарастващият екип на Platform - най-младият промоутърски колектив за дъбстеп музика и градска култура.
Двама по двама, строй се, преброй се!
На 28 януари от 20,30 часа в клуб Mixtape 5 ще се потопим в дълбокия и мелодичен звук, меланхолични отклонения, нежни вокали, леки и подвижни бас секции в музиката на британеца Phaeleh и французина Von D.

Заедно с тях присъстващите ще могат да се запознаят с постоянно нарастващия екип на Platform, които ще представят от b2b изпълнения, групирани както следва: Weedess & Soundwave, Soundforia, Bashment & Dynamic, -99 a.k.a. Soulslept и бийтбокс showcase от шумния мръсник Skiller. Основният хедлайнер Phaeleh ще бъде подгрят от основателя и собственик на Platform - Jamez Bongg, който рамо до рамо с Monk ще представи специална deep dubstep селекция.

По едно рамо на партито ще ударят и Harry Up (основната фигура в Breakalicious), младата надежда Algoriddim, Harry Kash и Squadrum.

Разбира се, всички сетове ще са тематични и в тон с творбите на гостите, но към края на вечерта играта вероятно ще загрубее в посока на по-твърди звуци и бърз ритъм.

Промобилетите отдавна са изчерпани, на път са и тези на цена от 10 лева от предварителната продажба.

Нека преброяването започне сега!

По материали на организаторите 1 http://www.slovesa.net/img/3195F2.jpg