Eдин час с Георги Господинов

|

Такива срещи те обогатяват като личност


 
На 7 декември в 7 СОУ „Св. Седмочисленици” в София ученици и учители посрещнаха един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели постмодернисти - Георги Господинов. Тази среща е продължение на стартиралия още през 2007 г. проект „Писатели гостуват в Седмо” на Живка Симова, писател и учител по български език и литература в 7 СОУ.
За около час поетът успя да сподели интересни неща за трудното начало, за професионалния път и дори разкри малка част от личния си живот. Едва в четвърти клас, - „неприлично рано” - както сам отбеляза Господинов, той пише четири стихотворения като получава за тях хонорар на стойност четири лева! Да, точно така... звучи като малка приказка. Но приказката съвсем не свършва дотук. С годините този някога невръстен поет се превръща в един от най-четените съвременни български творци.
За дебютната си стихосбирка „Лапидариум” Георги Господинов сподели, че част от стиховете са писани на билети за градския транспорт и може би това е причината да са толкова кратки. Като „Любов”. Е, чухме и по-дълги – “Girl”(поетът спомена, че The Beatles е любимата му група), „Жената на август”, цитат от „Черешата на един народ”... Започна се с поезия, споменаха се Яворов, Вапцаров... Господинов попита дали някой от нас има вече своя любим съвременен писател. Янислав от 12 „А” клас спомена Тома Марков и сподели мнение, че подобни срещи със съвременни писатели винаги биха били интересни и важни за нас, защото наред с изучаваните класици, без които не може, новата българска литература провокира повече, по-близо е до нашето мислене...
Разговорът постепенно преля в историите от първия роман на Георги Господинов „Естествен роман” - най-четената, преиздавана и превеждана българска книга от този жанр в днешно време. Писателят сподели, че има лични истории в романа, както това се случва по малко и във всяка друга творба. Някои ученици бяха чели книгата и направиха асоциативни връзки между романа, поезията и пиесата на Господинов „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”.

Оживлението постепенно се сгъстяваше, тъй като само преди броени дни доста ученици вече бяха гледали спектакъла в Малък градски театър „Зад канала”. Някои я оцениха като пиеса, наситена с много тъга, с тревогите на неуспеха и несигурността… с редица неща, които съпътстват отиващия си от този свят човек. Други си спомниха за прекрасните философско-поетични монолози на Малин Кръстев, Илка Зафирова, трети откровено споделиха, че „не са дорасли за тази сериозна пиеса”. Имаше и мнение, че не е много ясен замисълът на т.нар. „пясъчен човек”.
На въпроса „Нуждае ли се всеки човек от апокалипсис?” (Людмила, 12 „Г”) , Господинов отговори така: „Не се нуждаем, просто той ни се случва, но тъгата след него не винаги е мрачна…!”
Дванадесетокласници от целия випуск (в препълнената зала имаше представители от всички паралелки) бяха първата публика, пред която писателят представи екземпляр от новия си роман „Физика за тъгата”. А това си беше истинско събитие, защото премиерата в НДК тогава все още предстоеше.
Предколедно, писателят подари на училищната библиотека свои книги с автограф. Наред с коледната звезда, Георги Господинов получи и едно стихотворение, създаdено преди година - „Тъга” на Красимир Иванов от 12 „Б” клас, удостоен преди две години с първа награда на национален ученически конкурс за поезия на тема „Бог е любов”.
„Благодарна съм, че имах възможността да съпреживея това прекрасно събитие – сподели пред нас след края на срещата впечатления си Ели Трингова, училищен библиотекар в 7 СОУ – Възхитих се на умението да увлечеш толкова ученици в днешното забързано време и да ги накараш да се запознаят с поезията и с „Естествен роман” на Георги Господинов, а след това да ги заведеш на театър, за да видят и една от пиесите му. Възможността да се докоснеш до други измерения на живота, различни от училищната атмосфера, да навлезеш в други емоционални светове, да ги споделяш не само със съучениците си, но и със самия автор, е нещото, което им подари с един артистичен жест Живка Симова. Видях грейналите лица на младите хора след спектакъла, усетих интереса и вълнението им по време на срещата. Такива преживявания се помнят завинаги, защото те извисяват и обогатяват като личност”.
 

Виктория Ниновска и София Костова, 12 „В”



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *