“Metal Katehizis”: Важното при нас е, че повечето от идеите идват от само себе си и от самите нас

|
Преди малко повече от месец “Metal Katehizis” отбеляза един милион уникални посещения за 2009 г. Това, както и фактът, че сайтът се наложи като едно от най-авторитетните в България специализирани издания за рок и метъл музика, и най-авторитетното такова в българското онлайн пространство, е поводът за интервю с администратора на сайта Satyr.

Satyr: Да, в края на ноември Katehizis.com регистрира 1 000 000 уникални посещения от началото на миналата година, а в последствие приключихме 2009-а с над 1 130 000 уникални визити. Тук трябва да направя уточнението, че „уникално посещение” в Интернет съвсем не означава, че зад него стои един-единствен човек, т.е. в никакъв случай не говорим, че сайтът е бил посетен от 1 130 000 души. Ако имаше толкова запалени рок почитатели в България, тя щеше да е едно много по-добро място :-)

Така или иначе, постижението ни е изключително и то е доказателство, че хората знаят къде могат да намерят актуална, вярна и навременна информация за нещата, които ги интересуват.



Ще разкажеш ли с повече подробности за Началото? От колко години съществува сайтът, как се роди идеята за него?

- Сайтът съществува от август 2001 г., като до ноември 2007-а бе официална страница на „Про-Рок”, така се роди идеята навремето. При раздялата ни доста се шумя и реално много хора не си зададоха въпроса – как така един човек като си тръгне, може да си вземе сайта на изданието? А отговорът е повече от лесен – между мен и „Про-Рок” никога не е имало никаква договорна обвързаност и всичко, което съм направил, принадлежи изцяло на мен – като авторски права и т.н. Някой представя ли си как например уебмастърът на Министерски съвет напуска и си взима сайта на правителството за собствена употреба, ха-ха.

Награждаване на едномилионния посетител на сайта зад кулисите на концерта на Муунспел

А защо се стигна до въпросната раздяла?

- Това е вече минало, най-общо бих го формулирал така: „Про-Рок” съзнателно избра и се затвори в рамките на фензин, а не на истинска медия. Естествено, нито „Про-Рок”, нито Katehizis.com са професионални медии – никой не работи на щат за тях. Става въпрос за отношение, за професионален подход, става въпрос дори и за журналистически нюх при взимането на решения. В „Про-Рок” тези неща липсват. При нас не са идеални, но са водещи, доколкото позволяват реалностите.



Кои са най-важните моменти от развитието на „Metal Katehizis” до сега?

- Първо и безспорно – т. нар. Ден на независимостта – отделянето от „Про-Рок”. Това даде свободата на мен и моя екип да можем да правим една медия за рок музика изцяло според нашите виждания. И увеличаващата се популярност и авторитет на сайта доказват, че тези виждания са правилни.

Следващият момент е събирането на екипа на „Metal Katehizis”. В началото за около месец, този екип с бързи темпове достигна 10 души. Сега вече сме около 15 – и по-голямата част от хората са с професионален медиен опит (а в това число си и ти ;-) Така че от друга страна - по значимост, най-важният момент е именно събирането подобен екип. На хората, от който искам и тук да благодаря за това, че работим и се разбираме чудесно.

Друг момент е, че за по-малко от година „Metal Katehizis” успя да затвърди и/ или изгради добри отношения с на практика всички български промоутъри и музикални компании.

И накрая – важното при нас е, че повечето от идеите идват от само себе си и от самите нас. Говоря най-вече за различните функционалности, структурата на сайта, начин на отразяване на някои събития. Далеч съм от мисълта, че сме открили топлата вода, отдавна всичко е измислено, но все пак болшинството от нещата при нас не са заимствани директно и не са копи/пейст от някъде другаде, което в епохата на ширпотребата и конфекцията не е за пренебрегване.



Има ли неща, които сте си заложили като бъдещи планове, един вид, новогодишни обещания?

- И да, и не. Планове и неосъществени идеи има, колкото искаш. Просто не стига времето за всичко. И тъй като това е така от край време, няма обещания, има пожелания. Ако те се осъществят – отлично, ако не – няма драма :-)



Каква е спецификата на подобен вид издания – специализирани в една сфера? Защо в България издания, покриващи почти всички музикални стилове, имат толкова много трудности, особено в сравнение с „колегите си” в други държави в Европа? Имам предвид закриването на списание като „Ритъм” и „западането” на сайт като „avtora.com”. Какви са прогнозите ти за съществуването на новото „Ролинг Стоун”?

- Спецификата на подобни издания е пряко следствие от особеностите на аудиторията им. В областта на музиката и конкретно в България – отговорът на този въпрос е лесен. Масовият... слушател (не бих го нарекъл фен) е нищо повече от пасивен консуматор на музикални продукти. Все едно дали слуша чалга, рап или поп, той просто поема това, което му се сервира, консумира го и - дотам. Масовият слушател не събира и не знае дискографията на любимите си изпълнители, не се интересува активно от новини за тях, не е „гладен” за интервюта, не би се вдигнал до чужбина, за да посети концерт на изпълнител, който харесва. Колко българи ще отидат на концерт на Лейди Гага в Гърция например? Може би 15-ина. Та толкова родни фена отиват на клубни концерти на култови ъндърграунд метъл банди в съседните страни, а на AC/DC в Сърбия имаше 7-8000 и повече българи.

Разликата е в отношението. Колко от масовите слушатели са меломани? Нищожно малко количество. А как да накараш масовия слушател-немеломан да си купи общомузикално списание? Няма как. Разчиташ на случайност – да го направи еднократно или неколкократно по някакви неизвестни причини, след това да се намери друг такъв купувач и т. н. Тази схема може да работи в страни с по-голямо население и с традиции в музикалната култура, но в България се видя, че не работи.

Под „западането” на Avtora.com може би имаш предвид „западане” като тематичен обхват, а не като медия, защото всъщност като медия Avtora.com прогресира. Нещо такова се случи – този сайт прогресира чрез „западане”, ако го приемем за такова. Наложило му се е, за да оцелее. За това там сега се пише не само за всякаква музика, включително чалга, но и за филми, технологии, компютърни игри, всевъзможни светски събития и скандали (с подчертан афинитет към голите женски и мъжки тела) и какво ли още не. От Avtora.com, който започна като сайт на несъществуващата вече Сцена за Авторска музика „О!Шипка”, отдавна направиха своя избор. Иначе сайтът щеше да изчезне, заедно с клуба...

„Ролинг Стоун” в България, на български език... Как само звучи?... Уви, не както щеше да звучи преди десетина години. Появата на „Ролинг Стоун” в България е несъмнено историческо събитие, но, за съжаление, доста закъсняло. Отдавна имаме български „Плейбой”, а след него което и друго западно периодично издание да се появи на български, няма да предизвика кой знае какъв фурор. А и в наши дни Интернетът убива печатните периодични издания бавно, но методично. След само три броя на българския „Ролинг Стоун” прогноза е трудно да дам, освен на база гореизложената теория за масовия слушател. Тази прогноза не би била розова. В САЩ „Ролинг Стоун” е флагман на музикалната индустрия вече около половин век. В България музикалната индустрия, ако изобщо я има, е на светлинни години от Запада и дали тя, както и масовият музикален слушател, имат нужда от флагман по западен образец, е много спорно. Но дано да съм лош пророк. Защото при всички случаи, ако отида на някой фестивал в чужбина и извадя „Ролинг Стоун” на родния ми език, това ще направи много силно впечатление. На някой меломан, разбира се, не на масов консуматор :-)

Началната страница на сайта

Мислиш ли, че бъдещето е на електронните издания и скоро хартиените (вестници и списания) ще останат в историята, както предричат много анализатори на пазара?

- Ама разбира се! Кое е това нещо, което оцеля при сблъсъка с високите технологии, с дигитализирането и компютъризирането? Аз не се сещам за нещо подобно. Традиционните печатни медии, както и музикалната индустрия, оцеляват благодарение на натрупаната инерция, донякъде дори изкуствено, и благодарение на това, че електронните вестници и списания все още физически не могат да заместят напълно хартиените. Но лека-полека и това се променя, а в момента, в който като влезеш в новопостроено жилище, в тоалетната и банята ще има вградени влагоустойчиви поставки за лаптоп, на кого ще му трябват хартиени издания? Когато от телефона ще можеш да си прожектираш сутрешния вестник на отсрещната стена и/или триизмерен във въздуха, а и освен това ще имаш функция „Търси”, на кого ще трябват още хартиени издания?

Така, както отвсякъде ни заливат с полиетиленови торбички, вестниците не са ни необходими вече дори и да си увиваме разни неща в тях, да не говорим за позабравената им вече „хигиенна” функция от времето на социализма ;-)

Има ли недостатъци този вид издаване (онлайн) – предимствата са повече от очевидни?

Да, както казах – засега недостатъкът е физическата разлика. Но предимствата са много повече, по-значителни и децата на нашите деца със сигурност ще гледат на хартиените медии така, както ние гледаме на радиоприемник от Втората световна война.



- Имате богата секция интервюта, мислили ли сте за допълнителни екстри – например аудиофайлове с интервютата и въобще „нестандартни” за типично издание материали?

- Да, мислили сме. И, не, няма да пуснем аудиофайлове с интервютата ни. Първо – те не са радио или тв-интервюта, които да са били излъчени в някакъв вид и ние просто да ги архивираме в същата форма. Не е невъзможно, но ще е необходимо време за редактиране, монтаж и т. н. А в края на краищата 90% от интервютата ни не са на нашия матерен език. Те са на английски. Ние сме българска медия на български език. Не подценяваме читателите си, със сигурност повечето от тях се оправят с английския, но въпросът е принципен. Също така – ако пуснем 1:1 интервютата на английски, интересът към тях ще е нищожен. Защо да се мъчиш да слушаш нещо, взето на чужд език със съмнително качество на звука, със съмнително произношение и т.н., ако можеш да го прочетеш на български, оформено и редактирано?

За сметка на това една от уникалните секции на Katehizis.com е, да го наречем така – „джойнт венчърът” ни с „Фрактура” на Васко Катинчаров. Тази секция се попълва непрекъснато и в нея вече има изключително много и интересни видео-интервюта с голяма част от гостувалите в България в последно време чужди групи. И, което е най-важно – интервютата там са преведени и дублирани на български език.

Сайтът има репутация на адекватна реакция относно концертния живот в страната, мога ли да те помоля да опишеш своето виждане за цялостната картинка тук?

- Цялостна картина понякога е по-лесно да опишеш, ако я гледаш отвън, а ако си вътре в нея и дори участваш по някакъв начин, е малко по-трудно... Отвътре виждам нещата приблизително така:

В последните 5-6 години НАЙ-СЕТНЕ концертният живот в България заприлича на този в „белите страни”. Ето – за миналата година имаме над 60 значими събития с чуждестранно участие в сферата на рока и метъла. С думи – ШЕСТДЕСЕТ. Средно по пет концерта на месец. Та, сигурно от 1991 до 2001 г, когато концертите бяха максимум по пет на година, взети заедно, подобните събития са по-малко. Най-накрая се европеизирахме. Но ни се „европеизираха” и цените (въпреки че често тук билетите са по-евтини от на Запад), а и хората започнаха да избират. Все по-често се чува „Тези вече съм ги гледал” и/или „Защо да ходя на тези, като не ги харесвам? Утре може да обявят концерт на някоя моя любима група”...

Лошото е, че въпреки това сгъстяване на концертната програма, все още има твърде много банди, които не са идвали, в това число и такива, които никога няма да дойдат, а би трябвало... Хан Аспарух, турското робство и конференцията в Ялта са виновни!!!

Поне за разлика от музикалната, концертната индустрия стана истинска и там вече важат правилата на конкурентната бизнес среда в пазарна обстановка. Тях вече да анализират икономистите.


Много благодарим за интервюто ;)

- Благодаря и аз! :-)
 

Интервю на Гергана Стойчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *