Phuture Shock – „Нищо специално”

|
Деси и Фичо са млади, симпатични и усмихнати. Страхотна компания са, но са по-известни на обществеността като част от българската ейсид джаз-соул-фънк-електронна банда Phuture Shock. Впечатлена от уникалността на музиката им и от приятелското им настроение, реших да разбера нещо повече за тях и работата им, пробягвайки по ръба на тривиалните журналистически въпроси „Какво правите през свободното си време?”, „Какво мислите за световния мир?” и „Какви са бъдещите ви творчески планове?”
За музиката, за хората, за „преди” и „сега” – разговор с тях двамата на по чаша кафе и усмивка.
 
 
Какво ви накара да започнете да се занимавате с музика?

Деси: Отношението ми към музиката ме накара да се занимавам с музика. Винаги съм обичала музиката, от такова семейство съм – музикално семейство, и съвсем естествено беше да тръгна и аз по този път.

Фичо: Да, същото важи и за мен, баба ми и дядо ми са оперни артисти, майка ми и баща ми също са музиканти – цялата фамилия. Просто дойде естествено.
 
Кои са музикантите, които са ви повлияли в творческия ви път?

Деси: Доста хора по много различни начини са ни повлияли... Това, което сме е някакъв микс от впечатления и влияния по някакъв начин. За десет години сме преминали през най-различни неща.

Фичо: Да, повлиял съм се от... като се почне от шейсетте, седемдесетте, осемдесетте, деветдесетте, до наши дни – от петдесет години насам - слушах много музика и съм се повлиял от различни неща, които са стойностни.
 
Какво ви вдъхновява?

Деси: Всякакви неща са в състояние да ме вдъхновят. Съвсем злободневни, обикновени – емоции, ситуации.

Фичо: За мен лично – много бих искал да достигнем някакво ниво, което да се доближава това на най-добрите музиканти. И това ме вдъхновява, реално. И в музиката да има – поне в България – да се достигне наистина ниво, което е над средното.
 
Текстовете ви и музиката ви са изключително позитивни. Откъде се зареждате, откъде имате енергия, сили и желание да изразявате толкова много позитивни емоции и да зареждате хората по този начин с тях?

Деси: Правейки музика, това ни зарежда, така че оттам идва и енергията и... го правим. То е един чудесен процес, който много дава, и всъщност оттам идва.

Фичо: Текстовете специално Деси ги пише и – не знам, тя така ги усеща моментно. Музиката пак е продиктувана – при мен, повлиял съм се от нещата, които ме заобикалят, естествено, и случките, които са ми се случили, и най-вече от желанието ми за вдигане на равнището на музикалния бизнес.

Деси: За текстовете конкретно – това съм аз, по тоя начин ги осъзнавам нещата, и ги изразявам.
 
Стилът ви е уникален. Откъде черпите идеи?

Фичо: Той стилът пак е свързан с това, което харесваме като музика, като хора, от които сме се повлияли. Стремим се да не копираме нито една банда специално, а само да се повлияем с положителните неща. Да не ги копираме едно към едно, защото... То е и невъзможно за повечето, особено тия, най-добрите изпълнители, и всяка група трябва да си има стил според мен. Това е основно за една група, за да има собствено звучене, иначе не е група с авторска музика.
 
Смятате ли, че за подобна музика има пазар в България в момента?

Фичо: Да, сто процента, и тоя фестивал (Парк Лайв Фест – б. а.) го доказа. Фактът, че три дена групи, които са „ъндърграунд” за някои хора... може би са ъндърграунд като течение, но имаше три дена много хора и се доказа, че има интереси към тия неща. На мен лично ми олекна от тоя факт, защото имаше някакво съмнение дали всъщност всички не слушат фолк само и да речем неща, които не са точно моята чаша чай. Но явно, че има такива хора и са готови да си платят, така че може би и за нас има бизнес тук и възможност да се развиваме.
 
Мислили ли сте за кариера в чужбина?

Фичо: „Кариера в чужбина” малко звучи наивно за нас, поне за мен така ми звучи. От тук в България да говориш за кариера в чужбина е доста глупаво. Ако искаш кариера в чужбина, отиваш и живееш в чужбина, и там вече на местно ниво, отиваш в Ню Йорк или в Лондон, или в Париж или някакъв такъв град, вече ще видиш дали можеш да направиш кариера. Защото там вече конкуренцията е съвсем различна.

Деси: Шансът на човек е по-малък, когато живееш в България и искаш да станеш известен, но не е невъзможно по принцип според мен. Сега има много възможности, които преди ги нямаше и ако се използват пълноценно, има шансове. Естествено, ние правим музика, която би могла да бъде харесвана и купувана не само в България и вярваме в това.
 
В този смисъл, качествена музика или комерсиална музика?

Деси: Понякога и комерсиалната музика е качествена, както в повечето случаи, но надяваме се и вярваме, че правим качествена музика. Би могла да бъде приета и като комерсиална, защото е лесносмилаема. Няма трудни композиции.
 
Поставяли ли сте си за цел да кажете нещо конкретно с музиката си?

Деси: Аз лично с всеки текст се опитвам да кажа нещо конкретно горе-долу. Като общо послание не бих могла да го формулирам в едно изречение.

Фичо: Не мога да се сетя нещо, което специално да олицетворява нашата същност. Държим на хората, които идват на нашите концерти, да прекарват добре и се надяваме, че никога няма да изглеждаме наивни като свирим нашите парчета и затова се стремим да се развиваме.
 
Каква музика си пускате вкъщи?

Деси: Разнородна. Различни неща слушаме.

Фичо: Аз лично слушам много хип-хоп музика, зависи. Последното, което чуя, общо взето, ако ми е харесало, го въртя докато ми втръсне, независимо какъв стил е.
 
Разкажете ни нещо повече за вас като личности, не като музиканти.

Фичо: Всеки си има личен живот и семейство и така нататък, но всичко е свързано при нас с това, което правим чисто музикално. Естествено сме приятели, държим един на друг и така нататък, но най-вече музиката е това, което ни свързва и интересува. Иначе всеки обича да ходи на планина и на море, на такива готини места. Повечето музиканти, независимо колко са известни, или не са известни, или така нататък, си правят това, което и ти правиш, и повечето хора си правят през деня, нищо по-специално. Чувала си го сто пъти сигурно това изречение: „Нищо по-специално не правя”.
 
Някой от вас извън музиката занимава ли се с нещо?

Фичо: Аз лично се занимавам с музика основно.

Деси: Ние сме щастливи хора, правим това, което обичаме. Аз съм диджей освен това, но пак се занимавам с музика.

Фичо: Аз лично гледам да се забавлявам ако мога и без музика малко с някакви неща, защото малко трябва човек да си почива, да има баланс.
 
Бихте ли казали нещо повече и за другите хора, с които работите?

Фичо: Свирим с Деян Драгиев – Даката, който свири на барабани, на ударни инструменти, и с Петко, Петко Дреников, който свири на китара с нас отскоро и ни помага за записите и за смесването и да звучи добре, най-вече в студио. И те ни помогнаха много, тъй като имат много опит като музиканти и много добре се вписаха в нашата концепция за музика и мисля, че се разбираме много добре.

Деси: А в албума, който трябваше да излезе сега преди лятото, но поради ред обстоятелства ще го отложим за пореден път за есента, записва и Наско Хаджиев – саксофонист, много добър саксофонист за мен. Той е другият човек, с когото работим също.
 
Какво следва след „Don`t let go”?

Деси: Сега плануваме да направим още един клип на едно парче, което още не е въртяно в ефир.

Фичо: Засега да, по-скоро участия на живо ще имаме лятото повече. Хората могат да ни видят на живо, на фестивали разни. В Балчик сега ще има фестивал, различни места. И най-вече трябва всички да очакват албума от нас, като това е и което ние очакваме от самите себе си.
 
Най-голямото ви постижение в музикален и в личен план?

Деси: Аз не мога да кажа в личен план. Най-голямото ми постижение в живота ми в личен план е дъщеря ми – имам двегодишна дъщеричка.

Фичо: Да, и аз имам четиримесечен син.

Деси: Това са нашите лични достижения. А професионално...

Фичо: Майстори сме.

Деси: Да.

Фичо: Музикално може би... най-голямото постижение за мен беше концертът ни преди Stereo MC`s. Тогава някакси се случиха нещата за нас, много хора ни видяха и самата група Stereo MC`s… не ни е обърнала някакво кой знае какво внимание, но имаше положително отношение, което много ни помогна в тоя момент. И другото като някакво постижение е тая награда, която взехме за дебют от ММ тогава – 2002 година или 2003, не мога да се сетя. Това са като „материално”.
 
Къде можем да ви видим и чуем? Какво планирате?

Фичо: Планираме след този албум, който ще излезе в най-скоро време да правим нови парчета, вече имаме нови, които звучат доста готино спрямо старите... На живо най-вече свирим, сега на 24-ти на фестивала в Балчик и след това във Варна могат да ни видят хората и покрай Черно море.

Деси: Лятото ще свирим на морето, и така. И наесен обратно.
 
Нещо, което искате да споделите, а пропуснахме да ви питаме?

Фичо: Нищо специално.
 

Десислава Гичева




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *