Phuture Shock, Уикеда и Panican Whyasker с концерт на открито по случай Деня на Европа

|

В топлата, почти лятна вечер на 10 май, понеделник, пред Народния театър в София е издигната сцена в жълто и синьо – цветовете на Европа. В 7 часа пред нея вече се е събрала разноцветна тълпа – ученици, студенти, родители с деца, работещи, бездомни - за да присъстват на безплатния концерт по случай 9 май – Деня на Европа.



Първи на сцената се качват Phuture Shock – ангелският глас на Деси гали слуха, приятният ритъм раздвижда крайниците и рехавото присъствие пред сцената започва да се сгъстява. За съжаление, не се чуват много аплодисменти, тъй като всеки държи бутилка, чаша или раница. Джаз-соул-фънк-електронното звучене е особено подходящо за подгряване на публиката - леко и приятно начало на очертаващата се доста силна вечер.



Втори зад инструментите застават Уикеда, които още с излизането си създават невероятно настроение – купонът е във вихъра си, пред сцената всички подскачат, пеят и вдигат ръце, накъдето им каже Ерол. „Честит 9-и септември!” – шегува се той и всички се засмиват. Усмивките не слизат от лицата през цялото време – освен вечните хитове на групата, музикантите се впускат в смели импровизации – „Поздрав за Художествената академия!” – и запяват „Марина, Марина”. „Къде са запалките?” – и всички заедно пеят „Сбогом, моя любов”. „Не ви чувам!” – и цялата шарена тълпа щастливо пита заедно с Ерол „Кога ще дойде най-щастливият ден, когато ти ще си далеч от мен”... Естествено, не пропускат и „Ернесто Че Гевара”, „Мариана” и „С Боби двамата пием кафе”, всички подскачат и пеят, а някои деца си запушват ушите, „щото тоя батко много вика”.



Когато Уикеда си тръгват, повечето хора са доволно изморени, станало е почти тъмно и ако не знаем, че концертът продължава, и ние бихме отишли да си починем с чаша джин-физ в някой бар. Вместо това си го взимаме в пластмасова чаша и се връщаме, защото пред микрофона застава не кой да е, а легендарният Нуфри. Заедно с колегите си от Panican Whyasker, те направо разтърсват площада. Останали са само любителите на по-тежкия саунд, които са приятно изненадани от репертоара – освен познати неща, групата представя и парчета от новия си албум, като “Revolution” и “Savior”, които звучат различно и определено страшно ни харесват.



И така, след продължилия над 3 часа концерт, си тръгваме щастливи, тананикаме си „1, 2, 3, типи типи тии”... и се чудим защо не правят по-често такива зареждащи събития на открито.



Десислава Николова



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *