Power Metal Fest и още нещо

|
Гръмко озаглавеният "Power Metal Fest", който трябваше да се случи на 27 ноември в зала "Христо Ботев", в крайна сметка се проведе в столичния клуб "Blackbox" с участието на три от предварително обявените пет банди.
Iron Mask отпаднаха някъде по трасето, а нашенците The Revenge Project се отказаха предния ден, когато разбраха, че мероприятието се мести от зала в клуб. Поради голямото забавяне на Anvil и Phantom-X вратите на клуба се отвориха с двучасово закъснение, а откриващата група за вечерта - българите от Chainsoul - излязоха на малката сцена в 20.25 ч. Въпреки проблемите с апаратурата и озвучаването триото се представи доста добре, ала доколко техният траш-дет се вписваше в пауър-метъл феста е въпрос, на който сигурно само организаторите от NMA знаят отговора. Както и да е, след двайсетина минутки те слязоха от сцената и започна голямото чакане.
Anvil. Снимка © Про-РокВ десет часа американците от Phantom-X излязоха пред стотината присъстващи, представени от фронтмена на Anvil - мистър Steve "Lips" Kudlow, - който просто не можеше да отдели очи от големия брой красиви млади дами, дошли на шоуто. Онова, което бе споделил пред Про-Рок, - че "99.9 процента от аудиторията на Anvil са мъже, а останалите 0.1 процента са жени, които мязат повече на мъже, отколкото на жени" - може да е вярно за останалия свят, но не и за България. Phantom-X ни поднесоха приятен американски пауър с множество влияния от Judas Priest, Iron Maiden и Black Sabbath (ерата с Dio). Закръгленият им вокалист се държа изключително дружелюбно с феновете, а лъчезарната усмивка не слизаше от лицето му. Маниерите му напомняха сценичното поведение на великия Ronnie James Dio и едната му ръка непрекъснато показваше "дяволските рога". След един неусетно изминал час на интензивни и забързани резачки Phantom-X ни сервираха за десерт кавъра на Man On The Silver Mountain на Rainbow и слязоха сред публиката, където вокалистът раздаваше щедро автографи, а останалите от групата се отдадоха на флирт с куфеещите метъл-гърли.
Anvil. Снимка © Про-РокМалко след 23 часа Lips и компания излязоха на сцената и след петнайсетминутен саундчек първите звуци на инструментала March Of The Grass от емблематичния Metal On Metal разтърсиха залата. Lips шашна всички, като слезе сред публиката и изсвири всичките си китарни партии там, демонстрирайки невероятна класа и умения. Когато се върна на сцената, от усилвателите прогърмя бруталната 666 от същия албум, последвана от купонджийската School Love от дебюта. Glenn Five, Ivan Hurd и Robb Reiner (най-вече) бяха във върхова форма, а звукът бе повече от задоволителен. Напрежението се сгъсти още повече с бързите Heat Sink и Jackhammer, за да достигне главозамайващи висини с епохалната Forged In Fire - мачкащо темпо, умопомрачителна тежест и свръхестествени мелодии. От този момент нататък вече бях в друг свят, ала това не ми попречи ни най-малко да се насладя на Race Against Time и Still Going Strong от едноименния диск, Computer Drone от Plenty Of Power, Smoking Green от Plugged In Permanent, Paper General и Mad Dog от Strength Of Steel, Blood On The Ice от Pound For Pound, Bottom Feeder от последния албум Back To Basics… Изумителен фронтмен, мистър Kudlow представяше почти всяка песен с някаква забавна история, богато илюстрирана с комични гримаси и маймунджулъци, с което вдигна още повече градуса на забавлението. Разбрахме защо канадците обичат хокей – заради кютека и кръвта по леда (Blood On The Ice), защо Lips мрази лейбъла си Massacre Records, на кого е посветена Jackhammer и кои са любимите порносайтове на фронтмена... Вторият инструментал за вечерта - White Rhino от предпоследната тава на канадците Still Going Strong за пореден път демонстрира изумителната техника на Robb Reiner, след което настана време за "вечния хеви метъл химн", както самият Lips представи христоматийната Metal On Metal и четиримата звяра се скриха зад сцената. Отсъствието им обаче трая съвсем кратко - овациите на малобройната, ала за сметка на това отбрана публика, ги накараха да се върнат и бяхме възнаградени с разчупения трепач Mothra. Lips не пропусна отново да се разходи сред феновете, които този път дори го понесоха на ръце и го качиха обратно на сцената. Благодаря ти, Lips, за едни от най-бързо отлетелите деветдесет минути в живота ми!

Адриан Лазаровски


 

Използваните снимки от концерта са от www.pro-rock.net. Всички права запазени!



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *