Whitesnake и Def Leppard: триумф над злата вест

|
Британските корифеи на хард рока завладяха София само ден, след като столицата бе потопена в гръмове и паника, и часове всред незапомнен пороен дъжд. Мощно ура по този повод!
Уникалният (няма по-точна дума) пакет – Уайтснейк и Деф Лепърд направи великолепно представление за хилядното рок множество в първия български TUBORG GREEN FEST (4 юли 2008 г., стадион „Академик”), поредно смазващо и голямо дело на София Мюзик Ентерпрайзис.
И какво, освен силни думи, мощна порция патетизъм и изригващи аплодисменти, да се леят в тяхна чест! Не, че доста, хм-м, по-нетърпеливи и буйни фенове не издивяха отрицателно от 3-часовото закъснение на концерта – по прозаичната причина, че македонската митница останала без грам ток и съответно тировете с оборудването си отвисяли с часове при по-малките ни братя... Но, както се казва, всяко зло за добро.
 
Съвместното грандиозно турне на британците „Let’s Get Rocked … In The Still Of The Night!”, надвиши всички очаквания и напълно оправда името-програма! Тоест представи вълнуващ материал от сграбчващи рок химни (като „Let’s Get Rocked” - Деф Лепърския хит от 1992 г. и резливи красоти на Уайтснейк като „Still Of The Night” от далечната 1987 г.).
Впечатляващата сцена (дължина 30 м, широчина 20 м и височина 15 м) представи чудесен излаз за чуждоземските геройства. Те бяха подгряни достойно от Тома – все още топлият герой и победител от реалити-шоуто Мюзик Айдъл 2. Под "достойно" разбираме приятен и стабилен прочит на хард&хеви класици като ЕйСи/ДиСи, Блек Сабат, Дио... Също така оценяваме качествата и енергията на Тома и приятели и ще следим и бъдещите му/им прояви. Той може и повече, и ще го докаже някой ден... Неговият сет се случи по времето, когато по загиващия Канал 1 текат новини (спомнете си само пресния гаф с наскоро завършилото Европейско първенство по футбол)....
 
Злото за добро беше всъщност импровизираният пикник, който се направи сам след Томовото изпълнение, километричните литри бира, срешнатите стари познати, приятели и колеги, парада от хубави жени...
Накъде около 23 часа стартира и музикалният празник от и с компанията на Дейвид Ковърдейл. Е, неизчистеното, срамно и унизително за мнозина оставяне Уайтснейк да свирят пред Деф Лепърд, навярно се корени в по-голямата днешна тежест и съответна популярност на петорката от Шефийлд. М-да, Деф Лепърд може и да са доста големи за Щатите и Япония, но ние, тук, в България, направо боготворим „Бялата змия”... Както и да е.
Мениджърите с големите пари и... кореми знаят по-добре от нас кое как се продава.
Голямото завръщане на Уайтснейк: тазгодишният им диск "Good To Be Bad" - цял нов, студиен албум, първи такъв за последните 10 години, е невъзможно красив, емоционален и качествен. Всъщност си е вероятна тяхна класика, съдържаща доста клишета и известна предсказуемост в потенциалните си хитове. Нейното излагане пред родна публика бе чудесно подредено в реда: ново парче - стар хит, и така до предзавършващата тройка рок химни от 1987-а: „Give me all your love”, „Here I go again”, „Still of the night”. Величественият и жадуван край бе наложен с „Burn” на другите ни любимци Дийп Пърпъл! Като преди това, да не забравя, имаше дву-китарна виелица на Дъг Олдрич и Реб Бийч, а преди парчето „Love ain’t no stranger”, Ковърдейл спомена с добро бившия си другар и китарист Мел Гали, починал на 1 юли тази година.
Течащият проливен дъжд с неприятен ураганен вятър пък не смути настроението и гласа на публиката, взела активно участие в стадионния трепач „Ain’t no love in the heart of the city”. И май думите са безсилни, за да опишат все още могъщия и свеж рок символ Дейвид Ковърдейл!
 
Окей, и ветераните Деф Лепърд с 30 годишен рок-стаж имат нов (за пръв път от 6 години насам) албум, което е най-твърдият коз в играта „Всички на турне!” Достатъчно добри са песните от "Songs from the Sparkle Lounge", но мнозинството от нас си знаят класиките и съответно ги получиха в примерно съотношение 1 към 5! Лошо няма – освен споменатото лошо време, което пък принуди една трета от публиката да се врътне в посока у дома... Може би, ако трябвяше да чакаме Снейк след Лепърд, резултатът нямаше да е такъв – кой знае... Защото от известно време нашего брата – фенът, нещо се разглези...
И всъщност, спор – няма: харизмата на Джо Елиът е силна и грабва публиката, но в един директен спор с мистър Ковърдейл – ние знаем кой ще победи... Да-а, няма нужда от излишни спорове. Понякога.
Това въпреки определено по-енергичния, рокаджийски сет на Лепърд, шеговитите заигравки на китариста Фил Колън с фронтмена, феноменалните удари на едноръкия барабанист Рик Алън... Тоест, и тук винаги може да намерим вкусни черти за изострен манияшки апетит... О, какво говоря, на кой му се похапва в 3 посред нощ, когато до преди малко са кънтяли купчина хитове от историческия диск Hysteria (1987). Стратегически размесени с два-три пресни и талантни трака като „C’mon C’mon”, „Nine Lives” и неканонично издумкани още пет-шест бойни гранати (от, пак повтарям, Шефийлд, Англия, а не Челопеч или Челопечене), с довършващата мощност на „Let’s Get Rocked”.
В краен резултат – пак оцеляхме диви и щастливи... Забравяйки барутните погреби и надвивайки природните стихии с помощта на Доктор Рок, респективно Уайтснейк/Деф Лепърд! Още веднъж - мощно Ура-аааааааа!
 

Боян Стойчев



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *